Поредната неделя, в която се събуждам в леглото си в Пловдив, притичвам през квартирата си в София, а следобяда съм далеч в немско. Този път кацнах във Франкфурт след отегчителен двучасов полет с Airbus 319. Всъщност по-скоро съм отегчен от тези циклични командировки всеки месец. Надявам се скоро да не ми се появява друга. Полетите до Mannheim са супер неудобни и се оказа по-изгодно и удобно да летя до Франкфурт, а от там да взема такси до Mannheim. Само, че шибаната фирма, от която си поръчах такси не ме чакаше на летището. Вярно, че полета се забави с 15 минути и багажа с още толкова, но половин час си е съвсем обичайно закъснение. Наложи се да си търся такси отново на улицата, което разбира се не говореше английски и ми излезе доста по-скъпо от онези, които бях нарочил още от България. На ви доказателство за немската прецизност – забрави – това е отдавна погребан мит. А гадните шваби само лежат на стари лаври – точни са толкова, колкото днешните гърци имат нещо общо с Херкулес или Хектор. Сега ако не успея да си намеря по-нормална цена за връщане ще трябва да се обяснявам със счетоводството.

Още в 5 следобед бях на рецепцията на хотела. Само десет минути преди да се изсипят на паркинга два автобуса с хлапета – някаква екскурзия – говореха на английски. За щастие са далече от моята стая, че каквито пубери бяха и както грачеха щеше да трябва да си търся тапи за уши.

Успях да измъкна една карта на града от момъка на рецепцията и за щастие открих, че курса ми е на две пресечки от хотела, а пък точно срещу хотела има готин парк. Грабнах си фотоапарата, мушнах картата във вътрешния джоб на сакото си и закрачих към центъра.

Mannheim е готино градче – отстои на 80 км южно от Франкфурт. Някак си спокойно, провинциално и тихо. Вярно, че е неделя, но атмосферата е някак различна от тази, която усетих в Щутгарт. Честно казано нямам идея колко е голямо, но по темперамент прилича на Пловдив. Вървях по улица, много приличаща на Иван Вазов или на бул. Руски в Пловдив – само дето беше много по-чиста и зелена и с изключително малко автомобили по нея. Интересно защо никъде в Германия и Австрия не видях улица с толкова много коли както е например Руски в Пловдив или Патриарха, Гурко, Левски или Цариградското в София. Уж градовете са големи, колите много, а на светофар чакат не повече от три до пет коли – в редки случаи десетина.

Отминах десетина пресечки и пред мен се откри страхотна гледка – една прекрасна зелена градина, нещо като паркче, с един страхотен фонтан в средата, който подобно на пеещите фонтани в Пловдив сменя непрекъснато водните струи. Зад фонтана от едно възвишение се спуска бавно вода, която образува една огромна красива водна каскада, а над нея някаква кула. Всичко това заобиколено с горичка, пейки из нея и тук там на някоя пейка има я някоя баба, я влюбена двойка дето се натиска уж скришом. Обиколох всичко два пъти за да си харесам позиции за стрелба и направих доста снимки.
След това обиколих и продължих към центъра, който е точно какъвто очаквах – спокоен и провинциален.
Всичко, разбира се, беше затворено, с изключение на МакДоналдс и разни кафета и ресторанти. Поразходих се и реших да се прибирам – още не си бях огледал стаята, а и определено имах повече нужда от душ след всичкия път отколкото от храна.

Докато пиша това видях поредната победа на Михаел Шумахер във Формула 1, а сега на фона на мача Испания-Португалия научих, че руснаците вкарали два гола на Гърция.

Утре ще се запозная с Джон – Влатко каза, че бил страшен пич. Ще видим.

Много съм доволен, че тук няма цъфнали липи, които ми взимат здравето в Пловдив, а днес забелязах, че и София се е размирисала. Дано като се върна да са попрецъфтели вече.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. На този адрес http://webcam01.manet.de/ намерих webcam, който показва точно малкото фонтанче зад водната кула по пътя към центъра. Хе-хе – така забелязах, че вън валяло – да живеят високите технологии – аз какво съм крив, че от сутринта не съм имал повод да погледна навън през прозореца ;)

    Отговор

  2. Пак си нямал късмет с такситата :) аз чак ти се чудя как се навиваш да вземеш такси, дерат кожи.
    А на тези адреси има webcams от Мюнхен (централната част – Мариенплац) и Щутгарт (факултет по информатика)
    http://www.marienplatz-muenchen.de/
    http://neubau.informatik.uni-stuttgart.de/gross.html

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *