Между стрелките на часовника

Прибирайки се към къщи тази вечер размишлявах за отминалия ден. Чудех се дали да напиша поредното си фотографско есе или да се разтоваря с нещо друго… Очевидно този текст няма начин да се превърне във фотографско есе (с това заглавие, което нямам идея откъде се взе – дано до края на поста се оправдае някак си). Така или иначе съм планувал не повече от още едно-две фотографски есета. Поне засега… Снима ми се… повече отколкото ми се пише напоследък. Но прозата наоколо не ме провокира… Всъщност би могла да го направи, но аз не искам… Не и тя…

Дано всичко върви по план идните няколко седмици – организирал съм си множество промени, които се надявам да ме извадят от зациклянето напоследък. Идва ми и по-беземоционално от нужното някак си. За жалост и провокации от хората и нещата наоколо не се срещат. Явно за пореден път ще си се избутам сам до поредната промяна. Въпреки, че имам всички шансове и за пореден път да си самопрецакам лятната отпуска, която ми е адски нужна за relax.

Привечер видях приятел, който започва да изплува от неговата си дупка. Беше се засилил да гори всички мостове около себе си – флеймър безподобен. Добре е когато се оттласнеш от дъното на дупката и се огледаш. Блясъкът в очите е различен и веднага се разпознава. Май му казах няколко глупави изречения, а забравих да му кажа най-важното, че грешките ни преследват непрекъснато – всички нас – и нямаме друга работа освен да ги надскачаме.

Да ти изпляскват бушоните отвреме на време всъщност може би е гот… Започваш начисто, с restart, почти девствен… за нови грешки…

Един друг приятел в събота ми каза, че когато се виждаме рядко все си говорим за разни фундаментални и концептуални неща, а така му липсвали разговорите за дребните неща. Нямаше как да не се съглася с него… Спомних си и за онази притча за баланса между нещата. Защото е добре да следваш посоката си, легендата си, призванието си, но ако не забелязваш тези малки детайли, които се промъкват между другото, шмугват се покрай теб, минават между стрелките на часовника, бурканът пак няма да е съвсем както трябва.

Дали животът ни не е всъщност това между стрелките на часовника?… Откакто времето ми го измерва телефонът с неравните промеждутъци между позвъняванията нещо не е наред. Ама никак.

Ще трябва да си купя часовник… със стрелки…