Мигове и спомени

Денят започна с кофти вести, такива които преобръщат с главата надолу купчина планове. Но реших да ги преместя в задния джоб – не плановете, а вестите – защото знам, че дори да се наложи (за добро или лошо) да попроменя очакванията, все някак ще трябва да измисля изход от ситуацията. Просто ми се искаше малко да понамаля напрежението, а то все се покачва и покачва… Понякога имам усещането, че се загубвам в темпото на пинг-понга, който представлява ежедневието ми, а понякога ми се струва, че е защото сякаш… не съм убеден защо всъщност правя всичко. И заради кого или какво…

Друг път си мисля, че загубването не е инцидент, а част от всичко наоколо… Не е по план, а просто се случва. И не си имал куража да го загърбиш или посрещнеш ребром… Оставил си го като молец в гардероба да прави дупки по спомените и миговете, които си е струвало да пазиш на горното рафтче или на дъното на чекмеджето за бельо. Там, където понякога не държиш само дрехи, а нещата, които ти припомнят кой си. Защото се загубваш тогава, когато заживееш със спомени и мигове, които са се разпаднали, проядени от молците на времето и безразличието. А не си скътал в чекмеджето надежда за нови… Тогава телеметърът на живота просто никога не успява да фокусира прецизно. И образът в рамката на визьора винаги се разминава с действителността.

След няколко часа взимам цяла купчина фотоапарати, шепа черно-бели филми, няколко добри приятели и потеглям отново на път към места, където все търся отговори, загубвал съм мечти, но съм намирал нови или… себе си. Места, където понякога фокусът си идва на мястото по онзи, магическия начин. Места, които ме срещат с нови хора и приятели… Места, където от пяната се раждат нови мечти…

Не знам дали ще се получи… Но миговете и спомените, проядени от молци не ми вършат повече работа. И ако фотоапарат можеш да си купиш, миговете и спомените, които си струва да запечаташ с него, трябва да си ги намериш сам…