Модулации

Беше странен ден – множество срещи, разговори в офиса (доста отложени такива за наваксване стоят пред мен заради отсъствието ми там), хубави новини, струващи си усилия. Най-радостното за мен бе, че в работната група в Министерски съвет успяхме да намерим общ език.

Поиграх си малко с новата Hemingway, която Kyle пусна вчера официално. Беше ми я пратил преди няколко дни за тестване и все още имам колебания дали да не я пробвам на yovko.net. Всъщност почти имам своя версия, която след час-два работа ще започне да ми харесва, но от една страна Hemindway е кардинално нов тип шаблон (и като концепция и като визия), който много ме привлича с оригиналността си, но в същото време при себе си имам доста sidebar-модулност, която не ми се иска да струпвам в дъното. Може би за някой тематичен блог би било чудесно, но Relaxation още не ми е омръзнала.

След работа бях на откриването на съвместната изложба на Венци Диков, Тони Райжеков, Мартин Микуш и Евгени Василев „Модулация“. В центъра „Борис Христов“ на Самуил 43 имаше много хора от всякакви възрасти, бях там почти половин час по-рано и успях да разгледам нещата на Венци, които те грабват наистина от първо докосване. Тони тичаше притеснено насам-натам из другите помещения, в едно от които беше Mediabox, в другото видео-скулптурните съзерцания на Мартин, а от входа на третото се подаваше NTSC to Pal експеримента на Евгени. Последните двама май не бях виждал от OpenFest.

Нещото, което май остана недоакцентирано бе факта, че и четиримата бяха преплели много от своите неща – например музиката, която звучеше наоколо бе дело на Венци и Тони (разбира се, Sounds Around You), филмът на Мартин е монтиран от Тони, Венци е съавтор на музиката към MediaBox, заедно с Тони, там пък е участвал и Евгени… Имаше и провокации към публиката да вкарат свой щрих или… модулация в изложбата, която всеки петък ще се променя някак (как точно авторите не казват). Малко се подразних на забележката на Галя, която направи чудесно откриване, че все пак за нея свободната култура е все още утопия, защото именно това, което беше там пред очите ни бе ярък пример на сбъдната утопия. „Модулация“ в никакъв случай не е утопия. Микс от жанрове, хора и светове – изкуство в изкуството, детайл в детайла…

Изложбата е там на същото място до края на февруари и си струва да бъде видяна. Аз лично смятам да се върна отново за да мога да спокойствие да видя филма на Мартин и да разгледам отново платната на Венци, в които колкото пъти се вгледам откривам по нещо, което съм пропуснал преди.

Браво, момчета!