Върнах се привечер отново в София. В Пловдив освен, че се видях с много хора, с които доста отдавна не се бях виждал, май не се случи нищо, което да си струва някакво ударение или акцент. Освен, че бях ухапан от едно зло куче, с което отдавна се гледаме накриво. До другия път трябва да реша как да го линчувам, защото съм повече от сигурен, че едва ли аз съм първия и единствен пострадал от това гадно псе. Всъщност то почти не успя, защото се дръпнах в последния момент и то само леко ме сдъвка за крака през дънките така, че се разминах с малко синьо и охлузено, но понеже никак не съм великодушен към такива прояви, се чудя следващия път дали просто да не мина с мръсна газ през него, защото то има неприятния навик да се хвърля срещу всяка кола и само си търси белята, или да освободя някоя от по-тъмните страни на въображението на по-тъмното ми Аз…

По дъждовния път към София с Кети си разказвахме случки от отминалите две седмици. Тя е отпочинала и пълна с енергия. Докато беше на море ми липсваше нейната безгранична вяра в доброто у хората и нещата, които се случват (уж случайно), че ще завършат непременно така, както искаш, стига да вярваш в това. И май усети разколебаната ми вяра, въпреки че и разказвах за доста хубави неща, които са наистина невероятни, но… трудно с тях се запълват пропасти, създавани от други.

София ни посрещна мокра. Прогнозите за цялата седмица са дъждовни, особено за четвъртък и петък по черноморието. Но въпреки това, чакам срядата с нетърпение за да потеглим към Бургас. Чудя се дали да не преместя 5 дни от отпуската си от следващия понеделник за да се съберат с тези три дни от тази, така че да почувствам откъсването за повече от глътка въздух. Имам нужда от мързелуване – няма да е истинско, но все пак ще е някакво. Трябва да реша до утре или най-късно до вторник.

Между другото преди малко (почти случайно) попаднах на това:{линкът вече не е валиден} – скоро не се бях кефил толкова на някакъв текст.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

3 коментара

  1. Наистина хубаво пише тази Елена, но само дето няма сайта rss, май това го прави почти мъртъв за мен :)

    Отговор

  2. На тази питейна смес един от преподавателите ми по биохимия казваше – „Азотна киселина, шекер и боклуци“, това сега и аз употребявам често-често.
    А защо ще си чупиш колата заради псето? Има много повече приятни неща, които може да се направят с него, стига да не ти тежи после.

    Отговор

  3. Моят съвет би бил да го нариташ здравата, може да го и сурвакаш с подходящ спрей, но да не го убиваш. Все пак тъпо… А по-грубичкото отношение ще го научи да не налита лесно.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо