Лунното момиче

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Е, не разбирам търсенето като целенасочен процес със сигурност… Особено пък на метафори :)

    Питагор, мисля, имаше една история за разполовените хора – та именно и аз за същото умувах – за съпоставимите парченца от пъзела…

  2. Всяка една от нас е Лунно момиче. За да видиш образа обаче са необходими подходящи условия, подходящ момент и подходящ човек, пред който да разкрием същността си. Крием го ревностно, защото така сме уязвими. Така че не търси Лунното момиче, тя сама ще те открие, ако и позволиш.

  3. Толкова е особено,като чета,като слушам за Пампорово,за Родопите,за Чепеларе!Много силно въздействащи места!Никога,никога не се е случвало да съм по тези места дори и за ден, без завинаги да оставят някакъв дълбок отпечатък.Никога няма да забравя смолянските езера през обектива на стария „Любитель“,неравния път с линейката до Смолян,когато още нямах идея,че здраво ще ме приковат за леглото с гипсиран крак.Няма да забравя търсенето на диви ягоди по черната писта,една Коледа изкарана в почивната станция на ТУ-Варна,инсталл феста и обсъждането на все още незаченатото Сдружение за свободен софтуер.Последните спомени са много пресни и много силни.Така и за 4 дни не влязах в църквата в Пампорово,макар да се вътях непрекуснато около нея.Но ще запомня зелената полянка,шейната пред хотел „Пампорово“,макар и без дядфо Коледа ж края на юни.Ще запомня хубавите и силни СМС-и които получвах в тази шейна,и малко по-нагоре на полянката под църквата,ще запомня разговорие по телефона по времето на онези страхотни и силни пампоровски гръмотевични бури, при които не се вижда нищо по-далече от 10 метра,от изливащата се вода…Едва ли има друго място в България, оставящо по-дълбоки следи до края на живота…

  4. Камътно девойче е това твоето ;) Така казваше моята баба ;) "красиво" с други думи…

    …малко след Пампорово, десетина километра преди Смолян има един завой, в ляво от който се отваря първата гледка към долината, към хълмовете като вълни от морска шир в далечината и градчето скътано в пазвата на планината, гиздаво и извито покрай спокойните води на Чая… Всеки път когато минавах оттам, ако е на отиване душата ми ще политне, ако е на тръгване очите ми ще изтекат от гледане за последно… Детската ми люлка е там… ;) И част от сърцето ми…

  5. Cега е 11,04 по моя часовник… в софия е 12,04… плача след прочетеното… планината ми липсва зверски… но знам,че остават само 10 дни докато се прибера за Великден… и броя дори часовете…

    Нямам кирилица тук и това го пиша през абв и съжалявам за грешките, които дори не мога да поправя…

    „Сгодихме хайванесе“ е нахранихме животните на родопски…

    Има един връх над Смолян, които се казва Турлука и отдолу прилича на зъбче… от него се вижда целия град… и Кайнадина… и Кърлък… и червената скала отреща… езерата – и те са там долу… невероятно красива гледка… стелещо се спокoйствие, вплетeно с енергията на планина… безкрайно щаслива съм, че съм родена точно на това място… където можеш да усетиш тишината, мириса на борова гора след дъжд… да видиш звездите обсипали небето нощем… да дишаш с пълни гърди и да се усмихваш… енергията просто се влива във вените ти и те кара да се чувстваш пълноценен и щаслив… но това могат да го разберат само хората родени и отраснали там… или тези имали щастието да се докоснат до това нумизматично местенце, което аз лично обожaвaм…

  6. Мислех, че такива хора като тебе са измрели – ще ме прощаваш за грубия израз или поне се крият, правейки се на интересни по непонятни за мен причини…

    Дали метафората Лунното момиче е добра и на място не е чак толкова важно. По-важно е настроението и чувствата, които са те вълнували тогава, и сега вероятно. Ти си щастлив човек с тъгата си по момичето, колкото и мазохистично или садистично да звучи. Ще я намериш бъди спокоен – „keep walking“, както се казва или „keep searching“ ако така го предпочиташ. Колкото по-дълго я търсиш, толкова по-хубаво ще ви е…

    Щеше ми се в началото това да съм го писала аз или поне да можех, обаче после реших, че не си заслужава, защото така няма да мога да ти се порадвам, предвид това, че не би ми се сторило толкова хубаво и истинско всичко, което си написал, дори и да не е. Страхотно е.

    Поздрави!!!

  7. Първото нещо, което ми дойде наум като четях беше, че това сигурно е рая на земята (особено сега през пролетта, когато всичко е толкова красиво и зелено), а второто беше дали си истински? Мислех си, че няма вече такива хора. Ужасно красиво е наистина!

    А си мисля, че метафората за лунното момиче е точно на място! :))

  8. ^_^ ах този Смолян, колко спомени ми навя таз творба … интересен живот мога да кажа, и продължавай да пишеш , и живееш де !

  9. Млади човече, с удоволствие прочетох ЛУННО МОМИЧЕ и плаках защото аз, един човек на възраст, вероятно на баща ти, съм РОДОПЧАНИН потомък на ЧОКМАНЕЦ и СЕРАФИМОВКА. Дивната красота на тези мои родни села са в сърцето ми, защото аз, цялото ми същество, дух и тяло са просмукани от дъха и мириса на тази родна наша планина. Не я напуснах никога, няма и да го направя!

  10. Много хубава статия като се има предвид, че моите корени идват от това невероятно село, да наистина е пусто ама красиво по свой начин, запленяващ още когато влезеш в селото и видиш облегнатата бетонна плоча.

  11. Написаното е красиво и вълнуващо… Където и да си роден в Родопите, сърцето ти е пълно с обич и доброта, сърце – голямо като планината. Бъди щастлив и обичан!

  12. Всичко ми е толкова познато… от старите къщи, до невероятната природа, до звездната гледка вечер, до спокойствието в този Рай! Тази магия може да се нарече само Писаница! Аз също израстнах там!

    И днес като видях старата надвесена върба пред Есперантото, вятъра духаше клоните и се сетих отново за всичко. Колко ли деца са израстнали под старата върба! Все се сещам за оная песен на БТР "Помниш ли старата върба, там откривахме света, а мечтите ни изглеждаха реални….твоят ден сега е уморен…." (предпочитам да не довършвам).

  13. Да, Писаница е най-прекрасното място на света – такова ще остане и в моя свят – с дивните си гори, цветята, които не намаляваха дори когато се прибирах при баба с пълни ръце от всички видове, с малките жужащи дядови пчелички, черквата – никога в никоя друга не почувствах тази тишина, това връщане към себе си както в тази черква, когато с прабаба ми стояхме на балкона…

  14. Леле, колко хора с корени от там… А защо не се познаваме, вероятно сме почти роднини като знам колко е "голямо" селото :-)

  15. Може и да сме роднини, знае ли човек? :) Иска ми се много хора да знаят за това място, за този Рай, но сега е пусто.

  16. Днес правиха курбана по повод св. Богородица в Писаница. Всичко беше нормално, но все по-малко и по-малко хора идват там? Защо ли? Защо ли запустява тази красота? Защо никой не вижда този разкош, никой не усеща, че там е Рай! Хм… всеки забързан в своето ежедневие, под ударите на градския живот. Хора спрете сe, имате нужда от почивка… Мдааа… трябва някой да ги спре, но защо аз? Някой ще ми повярва ли на думите за Писаница, ако не отиде сам да види за какво става на въпрос?

  17. Случайно попаднах на тази тема в блога…

    В с. Писаница минаваха летните ми ваканции като ученик. Родителите ми преподаваха есперанто в есперантската школа там и това беше поводът да бъда на това място през лятото. От селото посещавахме Смолян, Чепеларе и Пампорово с едно бусче, карано от Бисер от с. Ряка. Като студент завърших ПИ „Дичо Петров“ в Смолян и това удължи престоя ми в тази моя любима част от Родопите.

    Иначе съм от Пловдив, но сърцето ми е в този район. Вероятно родителите ми са ме „нарисували“ някъде там.

    Веднъж се прибирах на стоп и човекът, който ме качи, ми разказа, че познава баща ми от времето, когато са строили сградата на есперантската школа в Писаница.

    Наистина е много жалко, че традицията да се преподава есперанто там бе прекъсната на границата между 80-те и 90-те г. на миналия век!

    Отдавна не съм идвал там, а толкова ми се ще да поостана там поне за няколко дни, да се разсея от лудницата в града, да си припомня младините…

  18. Страхотна статия! Много летни ваканции съм прекарал в това село, прословутото Есперанто, от 2006 година не съм стъпвал там, а така ми се иска, последно 15 души живееха постоянно там! С вас може и да се познаваме! Поздрави!

  19. Този разказ съм го чела преди около 5 години и случайно отново се сетих за него… Остава наистина голям отпечатък. Кара те да се чувстваш сякаш си там… Сега, 8 години по-късно, открихте ли своето „лунно момиче“?

  20. Не зная. Може би го бях открил преди да напиша този текст. Може би го срещнах после. Може би е още някъде напред в бъдещето. Може би никога няма да го открия, защото не го заслужавам, или не ми е писано… или защото то не иска да бъде открито, или няма да се престраши да опита, или пък не успя да остане… или просто, защото… някои мечти е по-добре да останат мечти.

    Все си мисля, че ако го бях открил… щях да зная. И да чувствам, и да живея… по друг начин.

Read Next

Sliding Sidebar