На чаша кафе с… Антони Райжеков

Нямам идея как се правят интервюта. И не бе точно това целта. Просто с Тони седнахме днес на чаша кафе да поговорим като стари приятели… и не толкова за новата му пиеса „Завръщане“, чиято премиера бе днес, и която всъщност е (или поне трябваше да бъде) дипломната му работа като режисьор. Tрябваше и да се случи по друг начин, на друго място и да бъде различна от това, което е сега… Искаше ми се да поговорим по-скоро за нещата, които хем са в същината на най-важното, хем са разпиляни наоколо…

За завръщането и за заминаването, и за това кое точно кое е… за търсенето, за погледа отстрани, за живота, събран в един куфар, който не успява да побере най-важното, за опитите да промениш или случваш нещата, в които вярваш или искаш да постигнеш, за мечтите, за театъра, за живота, за усилията, за съвпаденията, и за разминаванията…

Оставих мобилния си телефон на масата да записва… Ето десет минути от нашия разговор… A oстаналата част в нещо като интервю ще последва съвсем скоро, когато успея да го пречупя през главата си и… когато… ще се разбере тогава какво…