На МВР пак не им стана... работата

Преди време бях решил, че си струва да си записвам тук за кои от кретените и/или ченгетата в българската политика никога не бива да гласувам и защо. Пък и освен на мен може подобни записки да са полезни и на други избиратели. След това се отказах. Не си струва да си цапам мислите и блога.

Вместо това някои случки, за жалост много по-редки от негативните, си струва да бъдат отбелязвани. Просто защото, колкото и да не е за вярване, в българската политика има и принципни хора, такива за които правилата са над всичко, и които с правилен ход, в правилния момент успяват да отвоюват позициите си.

Причина да пиша това е днешният ход на Минчо Спасов, който поиска прегласуване на скандалните поправки в ЗЕС, осигуряващи безконтролен достъп на МВР до данните за интернет-трафика и телефонните разговори, които мнозинството за пореден път се опитва да прокара на всяка цена – днес и с липса на кворум в залата и чрез гласуване с чужди карти. При повторното преброяване на гласовете се оказа, че няма мнозинство те да бъдат приети на първо четене.

За мен Минчо Спасов без никакви колебания е бяла лястовица в българската политика – депутат, председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, блогър, обикновен човек – във всяка своя проекция позициите които защитава са принципни и последователни. Щяхме да имаме далеч по-смислена държава ако имахме повече държавници като него. Аз лично бих гласувал за такъв човек без значение коя политическа сила представлява.

За съжаление войната с МВР за правото ни на личен живот продължава…