Набързо до Виена

Default Featured Image

За първи път съм във Виена, заедно с някой друг от България. Всъщност грешка – за първи път съм в чужбина с някой друг от българския офис – досега винаги съм бил зад граница сам. Този път сме трима от софийския офис, при това със солидна компания от региона – Словения, Хърватска. С Владимир например си говорим всеки на нашенския си – аз на български, той на македонски. И с него за първи път се виждам на живо. Странно е някак – от около година се „познаваме“ – може да се каже, че сме нещо като в един виртуален екип, даже ми се пада и донякъде шеф, но едва сега си стиснахме ръцете. Той ме разпозна веднага (неясно как), а аз си го представях по-възрастен, докато той в най-лошия случай ми е връстник или е ужасно младолик. Един от сервитьорите в ресторанта на хотела дори се казва Благой, но се оказа, че е сърбин.

Хотелът е някъде между зле и бива, Интернет има само във фоайето, единствено кухнята им е божествена. Не знам защо някои хора не си падат по австрийската кухня. За мен си е в десятката.

Нямам никаква идея в коя част на Виена се намирам, а си мислех, че познавам града добре, но истината е, че заради някакъв ремонт таксито мина по необичаен път и не съм имал време да се огледам къде точно съм докато беше светло. Сега вече е тъмно, а от стаята ми на 14-тия етаж се вижда един абсурдно красив нощен пейзаж на светлините на утихналата Виена, който обаче нищо не ми говори. Виждам го за първи път (или не го разпознавам отгоре).

И още нещо за първи път… За първи път съм зад граница без фотоапарат. Явно, за подобни инцидентни и кратки случайни отскоци нанякъде все пак ще трябва да се сдобия и със сапунерка. Признавам си, че ме мързи да мъкна отделна чанта с оборудване – освен ако нарочно не съм тръгнал за снимки.

9 коментара

Leave a comment
  • Може и да не е сапунерка, Йовко :) Вземи си нещо средно… Като Canon S5 IS (прави нелоши снимки, много добро видео със стереозвук, има оптична стабилизация и обектив 12x с прилична светлосила – 1:2.8-3.5) или пък примерно… Panasonic Lumix FZ50? Ама защо и ли ти говоря, нали знам, че си снимал и с такъв фотоапарат (FZ10) … ;-)

    А Виена е много красив град! Бил съм там май само веднъж-дваж транзит, през центъра една нощ препусках сам, зяпах сградите, разхождах се безцелно… Хареса ми, но бих се радвал и да го видя на дневна светлина, един ден… :)

  • Във Виена идвам твърде често и няколко пъти годишно – като искам да снимам ще си взема тежката артилерия. Сапунерката е просто така – да не съм без нищо и да не заема място.

  • ‘Странно е някак – от около година се “познаваме”’

    Да знаеш пък на мен как странно ми звучи това след пет години и половина работа във виртуална компания :)

    За австрийската кухня съм съгласен независимо от редките ми контакти с нея.

  • Забрави за момента за всякакви тръби, отгледала и сапунерки, и просто се наслади на пътуването.

    Няма нищо по-приятно от това да пътуваш без да ти се налага да носиш багаж. Без висене по чек-ин опашки, търкаляне на куфарчета, нагърбване на раници и прочее.

    Само веднъж съм пътувал без абсолютно никакъв багаж, носех само якето си на гърба. Чувствах се лек като перце и за пръв път се изкефих да се поразходя из магазините и терминала на LHR. По едно време светна зелената лампичка и се насочих към ръкава. Подскачам си аз, ръцете ми в джоба, свиркам си от кеф… и точно там, където ръкава се съчленява с борда на самолета се препъвам в някакъв ръб. Уао-о-о! Туп! Падам по корем в краката на стюардесите на входа, още преди да са успели да ме поздравят с дежурната фраза. Лъхва ме миризма на гума и мокет. „May I give you a hand?“

    Ужассс! Веднъж да не нося грам багаж, и да взема да се пльосна така левашки.

    „Thank you, I’m fine!“ Ставам си аз, а лицето ми предполагам е било домат :)

  • Да ти е честито завръщането, щото с този overbook-нат полет всички кацнали на българска земя бяхме късметлии. Между другото само аз ли съм на мнение, че хаосът на летището във Виена няма аналог из Европа?

  • Ха, заедно ли сме пътували :-) Мда, този номер с overbook-ването определено не е приятен, но пък забелязах, че желаещите да се жертват бяха достатъчно ;-)

  • Austrian Airlines, в конкретния случай – и май все по-често им се случва. И като, че ли не е въпрос на алгоритъм, а на някаква политика напоследък…

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>