Най-важният ден в моя живот?

Дали не е днес? Не защото след малко отивам да карам картинг или да купя фотоапарат за Владо или всички други неща, които ще ми се случат така или иначе…

Преди малко завърших най-истинския текст, който съм писал в своя живот. Не беше лесно, но сега един файл на компютъра ми съдържа цялото ми съществуване в момента. Пиша го вече няколко дни. Не – този текст няма да се появи тук. Няма да се появи никъде… Само евентуално един-два чифта очи биха могли да го видят, единият чифт от които са моите собствени. Затова може би този – иначе най-обикновен съботен ден – ще е нещо, което ще си спомням с години наред. Всъщност дано е така…

Снощи беше супер гот да изчистя главата си от напрежението, с което обикновено се засипвам за уикенда, решавайки, че каквото и да ми струва – този уикенд няма да работя. Прегърнах една книга за цифрова фотография, налях си чаша уиски и уж четях, а всъщност се наслаждавах на един истински телесен и душевен мързел – малко по-късно пишех онзи текст в главата си наум… Събудих се посред нощ и продължих да пиша наум. После пак по някое време съм заспал…

Днес като се събудих просто включих компютъра си и думите изтекоха от мен.