Дали не е днес? Не защото след малко отивам да карам картинг или да купя фотоапарат за Владо или всички други неща, които ще ми се случат така или иначе…

Преди малко завърших най-истинския текст, който съм писал в своя живот. Не беше лесно, но сега един файл на компютъра ми съдържа цялото ми съществуване в момента. Пиша го вече няколко дни. Не – този текст няма да се появи тук. Няма да се появи никъде… Само евентуално един-два чифта очи биха могли да го видят, единият чифт от които са моите собствени. Затова може би този – иначе най-обикновен съботен ден – ще е нещо, което ще си спомням с години наред. Всъщност дано е така…

Снощи беше супер гот да изчистя главата си от напрежението, с което обикновено се засипвам за уикенда, решавайки, че каквото и да ми струва – този уикенд няма да работя. Прегърнах една книга за цифрова фотография, налях си чаша уиски и уж четях, а всъщност се наслаждавах на един истински телесен и душевен мързел – малко по-късно пишех онзи текст в главата си наум… Събудих се посред нощ и продължих да пиша наум. После пак по някое време съм заспал…

Днес като се събудих просто включих компютъра си и думите изтекоха от мен.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

5 коментара

  1. Ти ме разпали невероятно… Завиждам ти, че ще го прочетеш, този – най-истинския текст, който си писал в своя живот.

    Понякога имам чувство, че не си човек!

    Отговор

  2. Не съм човек?! Определено принадлежа точно на този биологичен вид с всичките характерни нужни и ненужни белези. Като бях много малък имах една хипотеза, че е възможно да съм експеримент на извънземни, които сътворяват света около мен за да видят как ще реагирам. Не успях да я докажа, нито да я опровергая, но като пораснах разбрах, че някакъв си Бейкън построил цяла философска теория върху подобна идея (но без извънземни) и вече не ми беше интересно…

    А иначе дали съм човек – знам само, че се старя – много и (почти) непрекъснато…

    Отговор

  3. Онзи текст стигна до когото трябва. Мисля, че стигна и където трябва.

    И мисля, че докосна точно каквото трябва…

    Отговор

  4. Радвам се че посланието ти е изпълнило мисията си категорично :)

    А относно съмнението ми дали си човек имам предвид, че те усещам преди всичко духовно….На теб просто не ти трябва физическа обвивка.

    Отговор

  5. На мен обаче ми е доста необходима ;)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо