Два месеца назад реших да се преместя върху MovableType заради невъзможността да си открия photo-log софтуер по мои си критерии. Бях опитвал повечето, които се роят в момента, но така и не намерих този, който да ме кара да се чувствам комфортно. А последното е важно за мен – ако не се чувствам комфортно в обкръжението на някакъв софтуер, работя с него с нежелание, което пък определено не стимулира по никакъв начин каквато и да е креативност.

С MT успях да наподобя на 80% очакванията си от един photolog, макар и с неконвенционални хакове и леко тромава процедура при добавяне на нова снимка. Компромис, но понеже бях ползвал и преди MT си се чувствах комфортно – още повече, той доста се е поразвил през времето, през което не го бях поглеждал.

Реших да отделя и разните разказчета и стихчета, които бях писал с времето в отделен блог, възползвайки се от възможността на MT да управлява от един интерфейс множество блогове. На мен самия така нещата ми се подредиха в по-голяма степен. Почти ми харесваше – само да можеше лесно да се изчистят и останалите ми забележки към фотолога и разбира се множеството счупени линкове след миграцията от WP към MT. Претенции, нали?… Всъщност имах решение и за това, но малко мудно и ръчно…

Само дето с течение на времето различни хора започнаха да тъгуват за стария блог. Било по-простичко, по-ясно, били свикнали – тази многопластова структура ги обърквала… Последните пирони в ковчега на MT-версията забиха Пейо и Emerald една вечер миналата седмица, когато на една вечеря с разни изявления, че „Повече ли ти харесва така?“ или „Преди не беше просто блог, а институция…“ и всякакви подобни бомбени атаки взривиха статуквото.

Принципно винаги съм пишел тук с идеята, че го правя за себе си. Знам, че доста хора четат, но не защото държа на култа към егоцентризма си, продължавам да искам това местенце да е нещо лично и да гледам на него като на свое.

Добре де, ама понеже почти всички изразиха меланхолична носталгия по стария сайт, а миграцията назад е повече от лесна. ОК – ето отново това, което искат всички. А аз си се чувствам комфортно и с WP, даже си го харесвах много. Нямам грижи с крачка назад…

Само дето само заради един фотолог няма да се оставя да търкалям MT и сега пак ще трябва да се ровичкам, напъвам и зоря да си харесам някой друг фотолог, но… Какво пък – все ще се роди някога и такъв читав проект.