Недовършени мечти

Default Featured Image

Стоях дълго под душа. Без точна идея какво всъщност се опитвах да отмия от себе си… Мислех си за лудницата, в която живеем всички. За същото това безумно темпо, в което уж се усещаш пълноценен, жив и полезен. Надбягваш се със себе си, заблуждаваш разума и сърцето си с хапки смисъл, които уж срещаш наоколо. Докато увлечен в този ритъм изведнъж от активен участник на сцената разбираш, че си се преврърнал в безучастен зрител, който случайно осъзнава как този вихър има толкова малко общо със себе си… с теб, всъщност. Как си толкова обикновен и простосмъртен зрител, че дори не успяваш да режисираш собствената си съдба, защото някак ти се е изплъзнала между задъхванията в спринт-дисциплините.

Мислех си за думите – за тези едни и същи думи, които могат да накарат сърцето ти да се удави в кръв и болка, а в същия миг същите тези думи да провокират красива усмивка у някого другиго. И да ги кажеш въпреки всичко. Мислех си какво означава за различните ни вътрешни светове значението на думите, значението на това, кой и какво е до теб, защо и какво му струва това. И каква е цената да продължиш…

Да продължиш да се усмихваш, да вярваш на себе си, на този отсреща… въпреки кървенето… Да продължиш да мечтаеш, въпреки цената на несбъднатото. Навярно мечтите имат своя смисъл в това да си останат завинаги мечти. И недовършени…

7 коментара

Leave a comment
  • Най-странното е, че все по-често осъзнаваме това надбягване сами със себе си. Но май нямаме смелост да спрем и да опитаме да живеем ей сега, точно в този миг. Страхът е най-здравата котва.
    А колкото до думите – думите са много важни. Може да е много старомодно и банално, но имаме нужда от думи, за да разберем къде точно сме в света на другия до нас.
    А ти боравиш чудесно с думите. Поздравления!

  • Думите ти ми напомниха припева на една песен. Но я поствам цялата, защото е хубава. Отрежи, ако решиш :)

    Unanswered prayers

    Just the other night
    At a hometown football game
    My wife and i ran into
    My old highschool flame
    And as i introduced them
    The past came back to me
    And i couldn’t help but think of
    The way things used to be

    She was the one
    That i wanted for all times
    And each night i spent praying
    That god would make her mine
    And if he’d only granted me
    This wish i’d wished back then
    I’d never ask for anything again

    Sometimes i thank god
    For unanswered prayers
    Remember when you’re talkin’
    To the man upstairs
    That just because he doesn’t answer
    Doesn’t mean he don’t care!
    ’cause some of god’s greatest gifts are
    unanswered prayers…!

    She wasn’t quite the angel
    That i remembered in my dreams
    And i could tell that time had changed me,
    And her eyes too, it seemed
    We tried to talk about the old days
    There wasn’t much we could recall
    I guess the lord knows
    What he’s doing after all

    And as she walked away
    I looked at my wife
    And then and there i thanked the good lord
    For the gifts in my life

    Sometimes i thank god
    For unanswered prayers
    Remember when you’re talkin’
    To the man upstairs
    That just because he may not answer
    Doesn’t mean he don’t care!
    ‘Cause some of god’s greatest gifts are
    Unanswered Prayers

    Истина е… За каквото и да се отнася…

  • Карлос Кастанеда нарича това „контролирана лудост“. Да разбираш цялото безсмислие на живота и мърдането нагоре-надолу, но да продължаваш да го правиш, просто заради удоволствието от движението. Заради щастието че дишаш, че можеш да избираш… Все едно си на кино… Илюзия, на която се оставяш, виждайки под повърхостта и, но потапяйки се в нея, просто защото така искаш. Иначе трябва да поемеш към смъртта. А смъртта си е все там, няма да и избягаш. Защо да не се позабляваш преди това, бъдейки част от света.
    Само че понякога ако приемеш ролята твърде серизно и и дадеш твърде много от себе си… може да се изчерпаш, да свършиш, да станеш жертва на собствената си илюзия. Не го допускай.
    Затвори очи и виж истината. Другото е „майа“.

  • Случвало ми се е от всичко по малко така, че пъзълът не ме тревожи, нито лабиринтното му агрегатно състояние. А истината не е ли по-добре да видиш с отворени очи? ;)

    Само за смъртта е съм съгласен – тя не е избор за нищо и за никого. Тя е само скучен перманентен отказ да избираш forever.

  • „За да чуеш нещо не бива да слушаш,
    аз да схванеш нещо не бива да мислиш,
    за кажеш не що не бива да говориш,
    за да видиш нещо не бива да гледаш…“

    С този текст върху новогодишна картичка едно момче ме свали преди 15 години :)… Цитатът май е от „Пилето“. ( А момчето получи all of me:))
    Взирайки се в нещата ги караш да бягат от погледа ти. Погледни встрани, остави ги да ти се покажат сами в цялата си прелест… Но …мисля че ти така и постъпваш :) , ако вярвам на това което чета в блога ти:) Оставяш мечтите да се промъкнат тихо покрай рамото ти и даже не поглеждаш към тях…, само леко ги докосваш с крайчеца на пръстите си… :)

  • Ами зависи. Никога не правя нищо прекалено – поне така си мисля… Понякога докосвам, друг път се взирам, трети път сигурно не ги забелязвам… или не смея. Няма и не може да има правила за мечтите.

  • „Недовършени мечти“ и „Сълзите“ – изпрати ми ги един мъж, случаен мъж, от случаен сайт за запознанства където случайно го забих, ей така, в един случаен следобед. Сълзите не бяха случайни. И аз се радвах че никой не ме видя. Бях в службата, натъжих се, те просто рукнаха и никой не ме видя. Прекрасно. Твоите недовършени мечти са началото на моят катарзис. Като си представя че е само началото. Никога не съм била толкова искрена пред себе си, ужасих се че можеше да бъде написано от мен…Радвам се че се разплаках наистински. Нито когато от радост всички хлипаха на сватбата ми, нито когато трябваше да плача от мъка че се развеждам, нито когато се роди детето ни, нито когато срещнах втория си съпруг и разбрах че с него съм ударила джакпота, за първи път истински сълзи и истински осъзната безпомощност. Ужасявам се от липсата на неща – истински.

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>