И преди съм писал за бизнеса като партньорство, но едва ли се очаква в седмица като отминалата да пиша по точно такава тема, при положение, че поредно българско правителство, извън контекста на част от мнозинството, на чиято подкрепа лежи (и явно разчита на друга!), полага основите на пладнешки обир на парите на хората, заделени за старини в частни осигурителни фондове. Никога не съм предполагал, че някое българско правителство след промените би си помислило дори за такава стъпка. Уви – тя е вече факт! Под натиска на едни напълно безполезни и дори фундаментално вредни като явление през последните години „синдикати“ и разбира се… сценаристите на политическото статукво. Последиците от това безумие не са само дългосрочни – по-страшни ще са краткосрочните. А държавата за пореден път бетонира представата за себе си като за брутално непочтен бизнес-партньор.

Но няма да пиша за това – от една страна, защото моето поколение и следващите го е по-добре да не разчитат на пенсионната система в тази държава, а от друга, защото макар да не съм се отчаял напълно, че има шанс за промяна тук и сега, то не вярвам, че тя е възможна еволюционно в обозрим житейски хоризонт. Критичната маса хора е малка, разединена и… намаляваща. Революцията не съществува като опция, остава да разчитаме отново на еволюцията, но след достатъчно дълго време, когато средностатистическия българин е изял още много кофи с … и е поумнял поне мъничко.

Отдавна не съм писал нищо лично. И не е, защото не искам. Текстове се раждат в главата ми и времето ги отмива още преди да започна да ги записвам, защото… напоследък ми се струва, че писането е по-лесно от четенето… Толкова много неща се пишат, че можеш да се загубиш в това, което искаш да прочетеш в краткото време, което остава за четене. Не пиша донякъде и защото процесът на писане и четене също е вид партньорство, което се гради върху крехък баланс на емоции, любопитство и споделени теми. А в пика на социалните мрежи и ежедневното споделяне този баланс е странно изместен до отсъствие или хаотични екстремуми на различни променливи. В този все по-свързан свят, развиваме безумната способност да сме все по-отдалечени.

Предстои ми обаче период, в който ще пиша за други неща – и много се надявам те да са зареждащи, променящи и позитивни. Ще търся нови теми, хора и посоки. Ще опитам да открия бизнес партньорства, каквито не съм досега. Надявам се да успея да видя под различен ъгъл първо себе си (и натрупванията, които събрах във времето) и после, самите ми представи за това как би трябвало да се случват нещата на фона на това, как се случват в действителност – в бизнеса, в ежедневието… навсякъде.

Но затова по-подробно някой друг път. Скоро…

Иначе в плановете през новата година си планирайте декларацията, с която да попречите на правителството и НОИ да засмучат партидата ви от частния ви фонд и обяснявайте, обяснявайте и не спирайте да обяснявате на безразличните и инертните около вас колко важно е да направят същото.

Написано от Йовко Ламбрев

IT и Интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Ако искате да споделите нещо