/ знания

Nikon DSLR система - надълго и нашироко

В предишното есе бях обещал да се поразходим из фокусните разстояния под и над нормалните. Затова днес смятам да споделя своите мисли относно широкоъгълните и телеобективите. Жаргонът за тях е дълги и широки и със сигурност ще го употребявам надолу из текста.

Ако имаме някакъв нормален обектив или zoom около нормалните фокусни разстояния, в някакъв момент ще почувстваме нужда от нещо по-дълго или нещо по-широко. Обективите с фокусни разстояния под 35-50мм обикновено се наричат широкоъгълни (от миналата статия знаем защо), а тези над 50-80мм телеобективи. Разбира се, това разделение е условно.

Какъв обектив ще ви потрябва най-напред зависи от стила ви на снимане и амбициите ви. Ако предпочитате да снимате пейзажи, архитектура, градското претъпкано от обекти ърбън ежедневие, то навярно най-напред ще потърсите широкоъгълен обектив, а ако пък обичате да се вглеждате в далечината, да правите портрети или да снимате спортни мероприятия на стадиона навярно ще поискате някакъв телеобектив.

Може би все пак е малко по-достъпно да се сдобиете с нещо дълго. Има две великолепни опции на старо, които можете да намерите за 200-350лв. Едното е любимият ми обектив, който за жалост притежавах само няколко месеца, тъй като си взех по-добър на много добра цена. Това е Nikkor AF 70-210/4-5.6 – прекрасен остър автофокусен zoom обектив от тип push-pull. Изключително точен и бърз автофокус (поне с D70s), прекрасен обектив с тегло около половин килограм, изключително удобно за street-фотография и разнасяне навсякъде.

Малко по-голям, по-скъп и по-тежък от 70-210 е Nikkor AF 75-300/4.5-5.6 и за него също всякакви суперлативи няма да бъдат достатъчни. И този автофокусен zoom е остър и използваем в целия си диапазон, за разлика от 70-300/4-5.6G, например, от който (и без пари да ви го дават) бягайте като дявол от тамян. Имах такъв и дълго време отказвах да повярвам, че не е повреден, преди да приема мисълта, че това просто е много евтин обектив, с много лоши оптически качества. Версията ED била по-добра, но честно казано нямам никакво желание да пробвам. (update: Най-новия 70-300 VR определено вече заслужава вниманието на всеки любител.)

От стъклата произведени не от Nikon си струва като много добър и финансово изгоден компромис обективът Sigma 55-200/4-5.6 DC (имайте наум, че той е само за цифрово тяло с кропната матрица) за цена около 140 долара.

Това бяха евтините решения да имате приличен (макар и не много светлосилен) телеобектив до 200-300мм.

Скъпите надхвърлят 1000 лева, но ако се занимавате сериозно с фотография (или поне така си мислите) и можете да си го позволите най-добре е да си вземете такъв, защото както казва един познат фотограф – ако избереш евтиното ще купуваш два пъти.

Моята препоръка е за класиката в жанра AF Zoom-Nikkor 80-200mm f/2.8D ED. Това е прекрасен много светлосилен автофокусен zoom с фиксирана максимално отворена бленда в целия диапазон от 2,8. Продава се с прекрасен кожен калъф-чанта или без него и цената му в момента варира между 800-950 долара. Дооборудването му със сенник и задължително за такава скъпа оптика предпазен UV-филтър на 77мм, ще ви струва още 100-150 долара. Обективът тежи 1,3 кг и поради тази причина използването му със статив или монопод, който се закрепя за обектива, а не за апарата е повече от препоръчително. Той е легенда за всеки истински запален никонец – малко са тези, които не са го притежавали. Трудно се намира на старо, защото рядко някой решава да се раздели с него. Освен заради другия обектив на Nikon в същия диапазон със стабилизатор AF-S VR Zoom-Nikkor 70-200mm f/2.8G IF-ED, който се продава нов за около 1500-1600 долара. (update: 70-200VR има втора версия от края на юли 2009 година.)

От обективите, които не са произведени от Nikon си струва да отбележим Sigma APO 70-200/2.8 EX DG или 100-300/4 EX DG и двата за около 900 долара, но все пак аз бих препоръчал Nikon-ските в случая.

За да не загърбваме съвсем канонците – техният избор мисля е ясен Canon EF 70-200/4L или Canon EF 70-200/2.8L IS – първият около 600, а вторият около 1700 долара. Като споменатите по-горе Sigmа-обективи ги има и във версии за Canon, Pentax и др.

Широкоъгълните обективи са друга мания – обикновено се използват за пейзажи и архитектура, но това е един много условен мит. Те успяват да вкарат в кадъра повече от зрителното поле, но пък това е за сметка на мащаба и на изкривявания. Широкоъгълните обективи тип рибешко око са конструирани така, че не коригират изкривяванията и често се предпочитат именно заради това им свойство. Тези, с корекции на изкривяванията са по-скъпи и се предпочитат за архитектурна и градска ърбън фотография. Много професионалисти предпочитат да снимат пейзажи с нормален обектив или междинен като 35мм заради по-едрите детайли. Никой не ви е забранил да снимате пейзажи и с телеобектив, разбира се, зависи какво искате да получите. Природата е достатъчно разнообразна за да я вкараме в някакви рамки.

Ако имате кропната матрица и kit-ов обектив 18-70мм може да помислите дали тези 18mm не са ви достатъчно широки. Всяко слизане надолу в милиметрите ще ви струва поне хилядарка в лева. Sigma 12-24mm F4.5-5.6 е много приличен, но доста скъп обектив заедно със чудесния AF-S DX Zoom-Nikkor 12-24/4G IF-ED и двате се харчат за по около 1000 долара.

Тук има една чудесна опция, която препоръчвам с две ръце и три крака – обективът е по-светлосилен от Sigma-та и не по-лош от Nikkor-а. На цена около 500 долара можете да се сдобиете с Tokina 12-24/4 PRO DX и напук на всичко, което сте чували за тази фирма това е един прекрасен обекив на чудесна цена. Вече има и подобрена – втора версия! Проблемът е, че е цяло приключение да си го купиш за Nikon – производителят не смогва с поръчките. Канонците са щастливци в случая – могат да си го поръчат спокойно за техния mount. Предупреждение – само за кропната матрица е!

Хубавите светлосилни широкоъгълни обективи с фиксирано фокусно разстояние също не са никак евтини. Осъзнайте необходимостта си от такъв преди да се разделите с крупна сума пари заради него. Имайте наум и че широкоъгълните често се експлоатират при по-затворена бленда заради по-голямата дълбочина на фокус, тогава може би не ви е нужна толкова светлосила. Задайте си тези въпроси преди да пазарувате.

И хайде да се върнем малко пак към телеобективите, които по-горе се изтървах, че стават и за портретна фотография. И няма как да не стават ако покриват фокусните разстояния 65, 85, 105 или 135mm при съответната поотворена бленда.

Портретната фотография е претенциозен жанр. Има много митове и легенди, свързани с нея – кога верни, кога не, но така или иначе има няколко неща, които винаги са в сила. За да изпъква портретът, сниман от нас, трябва да имаме относително малка дълбочина на фокус и силно дефокусиран фон, което се постига със светлосилна оптика. Нещо повече обективът трябва да е относително рязък (остър) в диапазона си на фокус. Това е условно, защото например портрет на жена или момиче не бива да е рязък, заради чисто психологическите ни възприятия за меките черти и излъчване на жената (а и жените не се харесват – острите обективи акцентират дефектите по кожата), но това се лекува. Ако имате остър обектив, можете да му сложите омекотяващ филтър или после да омекотите снимката при post-процесинга, докато обратното е по-трудна работа. А остър обектив ви трябва за мъжките портрети, където сме свикнали да виждаме груби черти, мъжественост и целеустременост.

И сега нали се сещате какво ще кажа – ами такъв обектив поради всичко това е скъп. Има няколко доста популярни обективи-портретчици, но един от вечните фотографски спорове е на колко милиметра се снима портрет. Няма отговор. Един от любимите ми български фотографи Никола Борисов има чудни неща с хваления миналият път от мен нормален Nikkor 50/1.4. На кропнатата матрица на неговия D200 това стои като 75мм.

Моите предпочитани портретчици са 85 или 105мм. 135 ми идва някак много на кропната матрица, но пак казвам – тук няма правила, ако резултатът е това, което трябва да бъде. А за жалост един портрет е много-много повече от техника, без да я омаловажавам наистина.

Любимият ми портретчик е един стар механичен Nikkor Ai-S 105/2.5, за който се борих две седмици из аукционите на eBay и долетя при мен от Щатско. Трудно е да го намерите в България, който го има обикновено не го продава. Иначе условната му цена не е висока – от eBay с транспорта и другите разходи няма да надхвърли 350-400лв. А за този обектив ме светна един вманиачен канонец, който също ползваше такъв с удоволствие 😉

Иначе аз смятам някой ден да се сдобия с AF Nikkor 85/1.4, а ако пък някой ми подари един Canon EF 85mm f/1.2L II USM (струва само малко над 2000 долара) може да помисля (само да помисля!) да стана и канонец 😉

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT и интернет експерт, предприемач и блогър. Понякога запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: знания, Технологии, Фотография
Nikon DSLR система - надълго и нашироко
Сподели