В предишното есе бях обещал да се поразходим из фокусните разстояния под и над нормалните. Затова днес смятам да споделя своите мисли относно широкоъгълните и телеобективите. Жаргонът за тях е дълги и широки и със сигурност ще го употребявам надолу из текста.

Ако имаме някакъв нормален обектив или zoom около нормалните фокусни разстояния, в някакъв момент ще почувстваме нужда от нещо по-дълго или нещо по-широко. Обективите с фокусни разстояния под 35-50мм обикновено се наричат широкоъгълни (от миналата статия знаем защо), а тези над 50-80мм телеобективи. Разбира се, това разделение е условно.

Какъв обектив ще ви потрябва най-напред зависи от стила ви на снимане и амбициите ви. Ако предпочитате да снимате пейзажи, архитектура, градското претъпкано от обекти ърбън ежедневие, то навярно най-напред ще потърсите широкоъгълен обектив, а ако пък обичате да се вглеждате в далечината, да правите портрети или да снимате спортни мероприятия на стадиона навярно ще поискате някакъв телеобектив.

Може би все пак е малко по-достъпно да се сдобиете с нещо дълго. Има две великолепни опции на старо, които можете да намерите за 200-350лв. Едното е любимият ми обектив, който за жалост притежавах само няколко месеца, тъй като си взех по-добър на много добра цена. Това е Nikkor AF 70-210/4-5.6 – прекрасен остър автофокусен zoom обектив от тип push-pull. Изключително точен и бърз автофокус (поне с D70s), прекрасен обектив с тегло около половин килограм, изключително удобно за street-фотография и разнасяне навсякъде.

Малко по-голям, по-скъп и по-тежък от 70-210 е Nikkor AF 75-300/4.5-5.6 и за него също всякакви суперлативи няма да бъдат достатъчни. И този автофокусен zoom е остър и използваем в целия си диапазон, за разлика от 70-300/4-5.6G, например, от който (и без пари да ви го дават) бягайте като дявол от тамян. Имах такъв и дълго време отказвах да повярвам, че не е повреден, преди да приема мисълта, че това просто е много евтин обектив, с много лоши оптически качества. Версията ED била по-добра, но честно казано нямам никакво желание да пробвам. (update: Най-новия 70-300 VR определено вече заслужава вниманието на всеки любител.)

От стъклата произведени не от Nikon си струва като много добър и финансово изгоден компромис обективът Sigma 55-200/4-5.6 DC (имайте наум, че той е само за цифрово тяло с кропната матрица) за цена около 140 долара.

Това бяха евтините решения да имате приличен (макар и не много светлосилен) телеобектив до 200-300мм.

Скъпите надхвърлят 1000 лева, но ако се занимавате сериозно с фотография (или поне така си мислите) и можете да си го позволите най-добре е да си вземете такъв, защото както казва един познат фотограф – ако избереш евтиното ще купуваш два пъти.

Моята препоръка е за класиката в жанра AF Zoom-Nikkor 80-200mm f/2.8D ED. Това е прекрасен много светлосилен автофокусен zoom с фиксирана максимално отворена бленда в целия диапазон от 2,8. Продава се с прекрасен кожен калъф-чанта или без него и цената му в момента варира между 800-950 долара. Дооборудването му със сенник и задължително за такава скъпа оптика предпазен UV-филтър на 77мм, ще ви струва още 100-150 долара. Обективът тежи 1,3 кг и поради тази причина използването му със статив или монопод, който се закрепя за обектива, а не за апарата е повече от препоръчително. Той е легенда за всеки истински запален никонец – малко са тези, които не са го притежавали. Трудно се намира на старо, защото рядко някой решава да се раздели с него. Освен заради другия обектив на Nikon в същия диапазон със стабилизатор AF-S VR Zoom-Nikkor 70-200mm f/2.8G IF-ED, който се продава нов за около 1500-1600 долара. (update: 70-200VR има втора версия от края на юли 2009 година.)

От обективите, които не са произведени от Nikon си струва да отбележим Sigma APO 70-200/2.8 EX DG или 100-300/4 EX DG и двата за около 900 долара, но все пак аз бих препоръчал Nikon-ските в случая.

За да не загърбваме съвсем канонците – техният избор мисля е ясен Canon EF 70-200/4L или Canon EF 70-200/2.8L IS – първият около 600, а вторият около 1700 долара. Като споменатите по-горе Sigmа-обективи ги има и във версии за Canon, Pentax и др.

Широкоъгълните обективи са друга мания – обикновено се използват за пейзажи и архитектура, но това е един много условен мит. Те успяват да вкарат в кадъра повече от зрителното поле, но пък това е за сметка на мащаба и на изкривявания. Широкоъгълните обективи тип рибешко око са конструирани така, че не коригират изкривяванията и често се предпочитат именно заради това им свойство. Тези, с корекции на изкривяванията са по-скъпи и се предпочитат за архитектурна и градска ърбън фотография. Много професионалисти предпочитат да снимат пейзажи с нормален обектив или междинен като 35мм заради по-едрите детайли. Никой не ви е забранил да снимате пейзажи и с телеобектив, разбира се, зависи какво искате да получите. Природата е достатъчно разнообразна за да я вкараме в някакви рамки.

Ако имате кропната матрица и kit-ов обектив 18-70мм може да помислите дали тези 18mm не са ви достатъчно широки. Всяко слизане надолу в милиметрите ще ви струва поне хилядарка в лева. Sigma 12-24mm F4.5-5.6 е много приличен, но доста скъп обектив заедно със чудесния AF-S DX Zoom-Nikkor 12-24/4G IF-ED и двате се харчат за по около 1000 долара.

Тук има една чудесна опция, която препоръчвам с две ръце и три крака – обективът е по-светлосилен от Sigma-та и не по-лош от Nikkor-а. На цена около 500 долара можете да се сдобиете с Tokina 12-24/4 PRO DX и напук на всичко, което сте чували за тази фирма това е един прекрасен обекив на чудесна цена. Вече има и подобрена – втора версия! Проблемът е, че е цяло приключение да си го купиш за Nikon – производителят не смогва с поръчките. Канонците са щастливци в случая – могат да си го поръчат спокойно за техния mount. Предупреждение – само за кропната матрица е!

Хубавите светлосилни широкоъгълни обективи с фиксирано фокусно разстояние също не са никак евтини. Осъзнайте необходимостта си от такъв преди да се разделите с крупна сума пари заради него. Имайте наум и че широкоъгълните често се експлоатират при по-затворена бленда заради по-голямата дълбочина на фокус, тогава може би не ви е нужна толкова светлосила. Задайте си тези въпроси преди да пазарувате.

И хайде да се върнем малко пак към телеобективите, които по-горе се изтървах, че стават и за портретна фотография. И няма как да не стават ако покриват фокусните разстояния 65, 85, 105 или 135mm при съответната поотворена бленда.

Портретната фотография е претенциозен жанр. Има много митове и легенди, свързани с нея – кога верни, кога не, но така или иначе има няколко неща, които винаги са в сила. За да изпъква портретът, сниман от нас, трябва да имаме относително малка дълбочина на фокус и силно дефокусиран фон, което се постига със светлосилна оптика. Нещо повече обективът трябва да е относително рязък (остър) в диапазона си на фокус. Това е условно, защото например портрет на жена или момиче не бива да е рязък, заради чисто психологическите ни възприятия за меките черти и излъчване на жената (а и жените не се харесват – острите обективи акцентират дефектите по кожата), но това се лекува. Ако имате остър обектив, можете да му сложите омекотяващ филтър или после да омекотите снимката при post-процесинга, докато обратното е по-трудна работа. А остър обектив ви трябва за мъжките портрети, където сме свикнали да виждаме груби черти, мъжественост и целеустременост.

И сега нали се сещате какво ще кажа – ами такъв обектив поради всичко това е скъп. Има няколко доста популярни обективи-портретчици, но един от вечните фотографски спорове е на колко милиметра се снима портрет. Няма отговор. Един от любимите ми български фотографи Никола Борисов има чудни неща с хваления миналият път от мен нормален Nikkor 50/1.4. На кропнатата матрица на неговия D200 това стои като 75мм.

Моите предпочитани портретчици са 85 или 105мм. 135 ми идва някак много на кропната матрица, но пак казвам – тук няма правила, ако резултатът е това, което трябва да бъде. А за жалост един портрет е много-много повече от техника, без да я омаловажавам наистина.

Любимият ми портретчик е един стар механичен Nikkor Ai-S 105/2.5, за който се борих две седмици из аукционите на eBay и долетя при мен от Щатско. Трудно е да го намерите в България, който го има обикновено не го продава. Иначе условната му цена не е висока – от eBay с транспорта и другите разходи няма да надхвърли 350-400лв. А за този обектив ме светна един вманиачен канонец, който също ползваше такъв с удоволствие ;-)

Иначе аз смятам някой ден да се сдобия с AF Nikkor 85/1.4, а ако пък някой ми подари един Canon EF 85mm f/1.2L II USM (струва само малко над 2000 долара) може да помисля (само да помисля!) да стана и канонец ;-)

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

6 коментара

  1. Моля :-) Респект, Никола!

    Отговор

  2. Съжалявам, че вадя темата от забвение (където тя кротко си е почивала, пийвала си е бинарно Мохито и си е клатела краката в архивния хамак), но все си мисля че за да е пълна информацията за това как се гради система (леле звучи като „Комунизъм, наш любим, ние ще те построим“) трябва и последната най-важна стъпка да се опише – почистването. Понеже подтикнат от твоя блог почти си купих D70 със софтуерна версия 2 (демек D70s без 0.2′ дисплей :)), та съм сигурен, че много скоро (ако нямам късмет и продавача не го е почистил, направо веднагически) ще се сблъскам със проблема с почистването. Видях че във линковете има страница към детайлно обяснение, обаче в ebay.de от където купувам :) предлаганите китовете за почистване са по различни от тези… ъм пръчици с които се почиства в онзи иначе толкова картинен и подробен сайт :). И изобщо доста полезна би била една такава тема, все пак едва ли аз като един немец ще си пращам фотоапарата всеки път като видя точица по небето на снимките, във отдел Поддръжка на Никон България (ако има изобщо такова животно).

    Отговор

  3. Аз предлагам да забравим за китове за почистване от eBay. Има B&H за такива работи, Photosynthesis, Фотопавилион и т.н.

    Иначе малко прашинки по матрицата се почистват много лесно без значение какъв е апарата – нужна е читава и напълно заредена батерия, апарата най-добре да е на стабилен статив, може с лек наклон надолу ако е възможен, от менюто вдигаш огледалото, взимаш духалката (става и с круша за клизми от аптеката) и помпаш срещу прашинките, като внимаваш да не докосваш low-pass филтъра. Понякога джобно фенерче също е полезно да е под ръка. Като ги издухаш оглеждаш да не са останали в тялото и се пробваш да ги разкараш оттам, след това сваляш огледалото и си готов.

    Ако по low-pass филтъра има мазнотии – с духане няма да стане – задължително ти трябва kit за почистване – и ако нямаш опит по-добре да отскочиш до сервиз да ти свършат тази работа. Не е нужно да е оторизиран, но е добре да знаят какво правят… И прашинки и low-pass филтър се чистят само при реална нужда, вманиачаването по чистотата обикновено не е много полезно…

    Нали не е нужно да казвам, че прашинките, които се виждат във визьора не се търсят по low-pass филтъра ;-)

    Отговор

  4. Извинявай, би ли казал къде в София могат да почистят обектива и матрицата на Никон – сами не смеем…
    Мерси предварително!

    Отговор

  5. Всеки по-читав сервиз трябва да може да до направи. Наско на Дондуков, Zentex в Младост – са един добър избор.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо