Вчера, минавайки покрай една пейка, подслушах неволно следния разговор между две баби, седящи върху въпросната пейка:

– Днес става годишнина откак почина мъжът ми.
– А-а, Бог да го прости! И колко години?
– Ами…, че помня ли…
– А, ми то… днес събота – денят си е за всичките умрели…

Подминавайки първо ми стана смешно, а после тъжно… Замислих си – няма как да не е тежко на този народ ‘дето тачи мъртвите повече от живите. И от вторачване в миналото няма шанс да забележи бъдещето си.