No comment

Default Featured Image

4 коментара

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

No comment

Default Featured Image

Вчера, минавайки покрай една пейка, подслушах неволно следния разговор между две баби, седящи върху въпросната пейка:

– Днес става годишнина откак почина мъжът ми.
– А-а, Бог да го прости! И колко години?
– Ами…, че помня ли…
– А, ми то… днес събота – денят си е за всичките умрели…

Подминавайки първо ми стана смешно, а после тъжно… Замислих си – няма как да не е тежко на този народ ‘дето тачи мъртвите повече от живите. И от вторачване в миналото няма шанс да забележи бъдещето си.

5 коментара

Leave a comment
  • Прав си. А още по-лошо е, че хората обичат повече животните, отколкото съседите си в тази страна… Ама споко… и ние един ден ще умрем… и нас ще ни обичат. Е, има много време до тогава, разбира се.

  • Не съм съгласен, че е лошо да се обичат повече животните – това е развитие на нагласата да обичаш повече другите, отколкото себе си, именно – да „раздаваш“ любов. А тя може само да се дава, не става за… ядене примерно ;)
    Иначе, за миналото… може би може да се живее с поглед към миналото, но през него винаги трябва да се вижда бъдеще – както според мен са живели хората в мита. Празният поглед назад е като всеки празен поглед. И да, прав си, тъжно е да се виждат празни погледи :(

  • Всъщност, ако ти е толкова припряно, изобщо не е задължително да чакаш 2012-та… Пък и ще си спестиш евентуални разочарования ако нищо не се случи тогава ;-)

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>