No comment

Вчера, минавайки покрай една пейка, подслушах неволно следния разговор между две баби, седящи върху въпросната пейка:

– Днес става годишнина откак почина мъжът ми.
– А-а, Бог да го прости! И колко години?
– Ами…, че помня ли…
– А, ми то… днес събота – денят си е за всичките умрели…

Подминавайки първо ми стана смешно, а после тъжно… Замислих си – няма как да не е тежко на този народ ‘дето тачи мъртвите повече от живите. И от вторачване в миналото няма шанс да забележи бъдещето си.

5 мнения за “No comment”

  1. Прав си. А още по-лошо е, че хората обичат повече животните, отколкото съседите си в тази страна… Ама споко… и ние един ден ще умрем… и нас ще ни обичат. Е, има много време до тогава, разбира се.

  2. Не съм съгласен, че е лошо да се обичат повече животните – това е развитие на нагласата да обичаш повече другите, отколкото себе си, именно – да „раздаваш“ любов. А тя може само да се дава, не става за… ядене примерно 😉
    Иначе, за миналото… може би може да се живее с поглед към миналото, но през него винаги трябва да се вижда бъдеще – както според мен са живели хората в мита. Празният поглед назад е като всеки празен поглед. И да, прав си, тъжно е да се виждат празни погледи 🙁

  3. Всъщност, ако ти е толкова припряно, изобщо не е задължително да чакаш 2012-та… Пък и ще си спестиш евентуални разочарования ако нищо не се случи тогава 😉

Вашият коментар