Вход Абонамент

Лично

No comment

Вчера, минавайки покрай една пейка, подслушах неволно следния разговор между две баби, седящи върху въпросната пейка:

– Днес става годишнина откак почина мъжът ми.
– А-а, Бог да го прости! И колко години?
– Ами…, че помня ли…
– А, ми то… днес събота – денят си е за всичките умрели…

Подминавайки първо ми стана смешно, а после тъжно… Замислих си – няма как да не е тежко на този народ ‘дето тачи мъртвите повече от живите. И от вторачване в миналото няма шанс да забележи бъдещето си.

Прочетете още

Ъглов прозорец с празна маса и стол

Week 52

В началото на годината бях с нагласата да увелича малко темпото на публикациите си в блога, но не се получи. От една страна заделих повече време за (уж) по-важни неща. От друга, все по-трудно намирам смисъл да се надвиквам с джангъра на днешния Web, концентриран в пет URL-а и куриран

ПП „Атака“ санкционирана за злоупотреба с личните ми данни

Миналата година по това време установих чрез проверка в сайта на ЦИК, че без мое съгласие ПП „Атака“ ме е вписала в списъците си за подкрепа на тяхното участие в изборите за Европарламент. В тази връзка подадох жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Историята публикувах и тук

Breaking the silence

Не съм писал тук от почти една година. И не - причината не е, че съм бил зает, не съм намерил време или нещо друго по-важно ми е попречило. Основната причина е, че общественият диалог и като качество и като значимост отдавна отиде на майната си. Сякаш е по-здравословно във

Коментари ()