Нормален?

Тази вечер готвих – за първи път от около година. Всъщност обичам да готвя, обичам и кулинарните импровизации, но последните месеци все ям навън или нещо набързо или готово-полуготово от близките магазини за изхранване. Не че и много време прекарвам вкъщи напоследък, но някак skip-ването на процеса на приготвяне на прехраната беше в унисон с пресекулковия ритъм на годината, която вече започва да си отива.

Иначе денят ми донесе и интересно професионално предизвикателство, което си струва обмислянето. Може би затова реших да готвя за да помисля, вместо да бъда захапан от някои от стотиците си контакти в jabber за какви ли не теми. В кухнята докато ровех за сол, открих и непробвания още фондю-комплект, с който се сдобих още миналата година при някакво необмислено харчене на пари в не помня кой магазин. Няма да е зле да бъде тестван на някакъв спонтанен фондю-купон. Пък и тези дребни неща ме успокоиха, че навярно още има някакъв шанс да стана нормален.

Вчерашния ден също беше много в десятката. Видях се със Стойчо Кацаров и чух това, което се надявах да чуя – адски съжалявам, че този човек не е депутат и в този парламент, особено след последните новини около любимия ми министър Калчев. По дяволите – къде са журналистите в тази страна? Къде е гражданското общество? Ехооо! Събудете се! Един министър е ИЗЛЪГАЛ от трибуната на Народното събрание! Това никакво значение ли няма? На някакво си Ауди в Бургас дето го аранжирали с някакви кирки не слезе от новините, но това че един екс-министър лъже (докато е бил министър) дори не се чу!! До къде трябва да стигне безочието на някой управник за да му се зашлеви шамар? Няма ли журналист, който да запита Калчев едно „Защо“? Няма значение дали има или няма далавера с поредния договор, но няма ли кой да запита простичкия въпрос: „Защо излъгахте, г-н Калчев?“… Не няма шанс да съм нормален, щом продължавам да очаквам такива неща…

Вечерта набързо се видях с Тони за да му дам снимките от UrbanStyle.org за OpenArt CD-то на OpenFest и с Весела, която не бях виждал от историята в „Хамбара“. Тони вече я беше издал, че се е съгласила да участва с двете ръце и двата крака, както каза и пред мен, но друго е да усетиш импулса на надежда у всички. И определено ме развесели, с изречението, че като чела как съм я описал на снимките тогава започнала да харесва себе си 🙂

Ех, ако имаше наоколо още двама-трима като Тони или Весела мисля, че всичките ми тревоги щяха да се изпарят моментално. Но и така ще се справим – повече от сигурно!