/ Лично

Обратно вкъщи

Sozopol Отпуските са хубаво нещо! Дори когато са кратки… Имат обаче един огромен недостатък, който вероятно личи най-много точно когато са толкова кратки – свършват бързо.

Все пак съм доволен, че след шест години успях да изляза 8 последователни работни дни в отпуска, които с два уикенда се превърнаха в 12. Това е рекорд, който отсега си планувам догодина да подобря. Имаше и още един! За тези няколко дни, които даже още не са свършили направих около 20% от количеството снимки, които съумях да направя за цялата изминала година от миналият 11 август насам. Вероятно ще пусна няколко в urbanstyle.org или photo-cult.com когато ги прехвърля от фото-банката си в компютъра. Благодарение на тази играчка имах възможността да зарежа компютъра в офиса и да оцелея без лаптоп цели 8 дни (трети рекорд!).

Това последното означава, че не съм чел и пощата си, която преди малко отворих и spam-филтрите ми още я пречистват… Ще подходя изключително несериозно към нея като ще прегледам темите с реещ се поглед отгоре и ако нещо ми направи впечатление може да го прочета и да му отговоря. Иначе ще маркирам всичко като прочетено и няма да го чета. Ако някой е имал нещо спешно да ми каже, със сигурност ме е открил по телефона, а ако писменият ми отговор е наложителен и нещо важно съм изпуснал – пишете пак…

Съжалявам само, че отново не успях да отида до Варна и да поснимаме с Георги, но… какво по-напред за толкова време…

Иначе през тази отпуска се завърнах към един стар град, който много обичам и през който само минавах набързо последните няколко години. Успях да остана достатъчно време и насаме с него и той да провокира у мен една идея, която се надявам ФОП да осъществи. Бях тръгнал с друга идея – да опитам прехваления юг – хипарливите му плажове и настроения, а именно Синеморец, Силистар, Резово, но отивайки там осъзнах, че това е твърде много за моето urban себеосъзнаване, което без малка доза здравословен стрес не чувства себе си и се върнах… там където винаги съм се чувствал добре, уютно и различно, заради вятъра, многото пластове история, камъните наоколо, пък дори и заради тълпата, която всеки път е различна, уникална и особена… Където винаги ще намериш „твоята“ кръчма, където винаги ще има къде да слушаш джаз или пък метъл точно до морето, както тази година в рок-кафето на централния плаж – сред пясъците на Аполония Понтика, която днес наричаме Созопол.

Спасеният град (каквото всъщност означава Созопол) ще ми липсва много – шестте дни там не ми бяха достатъчни, но се надявам това да не продължи повече от догодина, когато лятото трябва да бъде такова, каквото трябва да бъде едно лято.

А сега… обратно в бизнеса…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Лично
Обратно вкъщи
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell