Offline

След няколко часа с Пейо поемаме към Бургас. С нетърпение чакам да си пообщувам с този град отново след цели десет месеца от миналата година, когато… се обърнах отново към себе си, погледнах се в огледалото на собствената си преценка и си подадох ръка – сам на себе си. През тези десет месеца бях повече себе си от всеки друг момент в живота си. Припомних си мечтите и реших да ги последвам. Да бъда отново root@myself.

През тези десет месеца бях повече сам отколкото всеки друг момент от живота си, но не и самотен. За първи път знаех съвсем ясно къде отивам, защо постъпвам така или пък иначе, какво ми струва и дали има смисъл. Научих се да откривам в хората, това което ме дразни или привлича. Намерих нови истински приятели – не просто близки по интереси или съдба, а близки по сърце и чувствителност.

Научих се да забелязвам трепета у другите, смущението, тревогите им. Научих се повече от всякога да се вглеждам в драскотините по ръцете, в уморения поглед, в развълнуваната усмивка. Научих се да се влюбвам в повяхналата кожа на ръцете, които уморено са били до твоите, но не са те предали. В нервното потропване с крак от притеснение, което можеш да успокоиш с докосване, дори в очарованието на усуканото чорапче на едно момичешкo краче. В дребните, но истински неща, които ме заобикалят.

Може би, защото Бургас има за мен своята си символика, може би някаква илюзорна надежда, може би… заради друго. Утре ще прекарам следобеда там и се надявам да почувствам отново силата и увереността, че това е пътя, че това са моите отговори. И че ме очакват следващите…