За първи път се чувствам странно да пускам OmmWriter с идеята да ми помогне да се концентрирам за да пиша. Затова изключих звука. И причината е, че шумът на вълните навън ме провокира към размисли, повече отколкото всичко друго. Ако не бяха крясъците на няколко превъзбудени хлапета, чийто подпийнали родители още не са ги паркирали по леглата им, всичко щеше да е перфектно.

Всъщност, нямаше да бъде…

Преди 6 години бях на подобно пътешествие. С други приятели. Не знаех точно откъде ще минем и накъде отиваме. Не знаех и къде исках да стигна. Но намерих отговори. Или поне си мислех, че съм намерил

Сега дори не знам дали търся някакви отговори, защото се уморих да си задавам едни и същи въпроси. Определено не търся. Може би очаквам, но не търся – нито нови хора, нито нови въпроси. Макар, да загубих доста приятели. Но, може би… търся нови посоки…

Защото трябваше болезнено да науча, че по-лошо от самотата е обсебването. По-лошо от липсата на любов е липсата на хармония. По-лошо от това да не намираш някого е да загубиш себе си.

Затова сега просто скитам. Из места, където никога не съм бил. И такива, които ме карат да се връщам към тях отново и отново, сякаш все нещо продължава да не се е случило. Някои, от които, дори не припознавам за „свои“, но ме карат да се събудя. В 4 сутринта от гръмотевици, в 5 заради изгрева, който да се опитам да снимам, в 6 за да изпратя SMS, който още не знам какво трябва да каже, в 7 за да изпия едно горчиво кафе и в 8 за да отпътувам към следващата приблизително планувана дестинация…

Всичко щеше да е перфектно, ако шумът на вълните отвън не е единствената компания в хотелската ми стая…

Но тогава нямаше да напиша този текст (а може би някой по-хубав). Нямаше утре да се опитам да изпреваря изгрева (което може би няма особено значение)… Нямаше да искам да почувствам отново Бургас през нощта… Нямаше да искам да скитам без посока…

Но със сигурност отново щях да очаквам… Или нямаше?…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

4 коментара

  1. успех в търсенето!

    Отговор

  2. 1. Всички знаем, че отговорът е 42!
    2. Знаеш, казвал си не веднъж, че имаш проблеми с пейзажите, точно заради ранното ставане.
    3. Толкова много риторични въпроси, при положение че отговорът е ясен (виж 1)
    4. Животът е толкова дяволски кратък и необратим, че струва ли си да се чувстваме така меланхолично?
    4. Всичко мое по-горе да се брои за сутрешната ми лиготия, която да уравновеси сериозно-романтичния ти текст :)

    И все пак, успя ли с изгрева?

    Отговор

  3. Разбира се, че успях, което не означава, че си харесвам снимките ;)

    Отговор

  4. Не знам за вас двамата, ама за мен най-добрия начин за намиране на отговори е да не ги търсиш, според мен де. В един момент те сами те намират. Е, има някакъв минимален риск да закъснеят с намирането ти, но той затова е минимален – за да не му обръщаме внимание. А, същото е и с въображението – най-добри резултати дава, когато го оставиш на спокойствие и не го притискаш ;)

    Колкото до снимките – може пък ние да ги харесваме :D

    Отговор

Ако искате да споделите нещо