On the Road
Днес потърсих нещо, което знаех, че съм писал преди, но не знаех кога – оказа се, че са минали почти 6 години от тогава. И още не съм наясно с толкова много неща.
Скоро пък разказвах как в първия ден, в който се озовах в София преди 10 години, се наложи да спя на една пружина на пода, при хора, които дори не ми бяха близки приятели. Понеже близките приятели… не се оказаха толкова близки…
Онзи ден ме попитаха на колко хора бих могъл да звънна ако ми се счупи колата, остана сам или искам да се напия с някого… Наум преброих двадесетина – не всеки за всичко, разбира се… Но… за доста неща аз не бих се обадил никому…
Има една хубава фотографска приказка – че ако си купиш апарат, това не те прави фотограф, а само собственик на фотоапарат. Сякаш има нещо подобно и за къщите, и хората… Това, че си купил къща или апартамент, още не означава, че имаш дом…
Винаги съм се питал какво ще взема със себе си ако реша да поскитам без посока, подобно на героите на Керуак… Днес взех три книги (стихове на Буковски, „Тропика на Рака“ на Х. Милър и Introducing HTML5), лаптопа, малко дрехи, два фотоапарата с няколко обектива, качих се в колата си и можех да отида навсякъде…
