/ Лично

Опитайте Inoreader

Помните ли Google Reader? Това не беше само един от добрите проекти на Google, по който вярвам, че още много хора тъгуват. Той беше крайъгълен камък за един роматичен период на развитието на блогосферата (и българската), който свързваше общности от хора на базата на това какво пишат и какво четат. И преди социалните мрежи да опошлят това.

Спирането на Google Reader доведе до появата на много алтернативи, някои от които доста сполучливи и иновативни. Аз лично минах през Feedly, който печели доста потребители с изчистения си и функционален интерфейс и мобилните си приложения, след това през Digg Reader, същите Digg, които betaworks възродиха от пепелта и приютиха заедно с чудесното Instapaper под крилата си. Digg Reader позакъсня с мобилните си версии, но пък и до днес предлага може би възможно най-изчистения интерфейс от тип само-за-четене, който винаги ме е изкушавал.

Пробвал съм, разбира се, и много други RSS-четци, включително и не само web, а и десктопски такива, но никой не предлагаше истински онзи социален елемент, който позволяваше да споделяш това, което четеш със своите приятели/последователи и да виждаш какво четат и споделят те. И не, не, не… в проклетия facebook или някъде другаде, а там – в самия четец.

Докато един ден не открих Inoreader. Интерфейсът му по подразбиране ми е една идея по-цветен, но пък настройките са толкова много и гъвкави, че (за жалост както могат да изплашат някого) така можеш да настроиш всичко, че да ти бъде максимално удобно и полезно. Аз лично използвам напоследък светлата тема с шрифт Verdana и това ми дава нужната светла семплост и уют за четене. Всъщност, настройките по подразбиране са изключително премерено направени. Всичко, което е допълнително нужно човек да добави са социалните си мрежи за да може да споделя статии в тях, ако иска. Ако ползва Instapaper или Pocket, също може да добави прехвърляне към тях. Да потърси и добави приятели за да вижда техните канали, и разбира се да добави RSS-емисиите на блоговете и сайтовете, които следи. За щастие всички, които споменах по-горе поддържат import и export на колекциите от RSS-емисии в OPML-файл и така човек може спокойно да пренася абонаментите си от един инструмент в друг (и да ги сравнява).

Аз се влюбих в Inoreader преди около половин година и ще се радвам, ако повече от бившите потребители на Google Reader оценят функцията да четат и broadcast-ват към приятелите си нещата, които намират за важни за споделяне, защото това е което ми липсваше във Feedly, Digg и другаде.

Inoreader за мен е най-добрият четец не само в момента, а и сред всички, които съм пробвал досега. Разполага освен с мобилни приложения, така и с разширения за браузърите Chrome, Firefox, Opera и Safari. Има чудесна поддръжка на работа с клавиатура. А споменах ли, че една от големите ми изненади бе, че това е български проект! И нови и интересни функции се добавят едва ли не непрекъснато. Ето нещо от преди само два дни:

Rowing down the #Twitter stream with Inoreader – http://t.co/EKfzkkRqh7 #RSS— Inoreader (@Inoreader) October 15, 2014

Та не тъгувайте излишно по отминалото време! Inoreader е чудесен и толкова богат на функции и настройки, че ако опитате, едва ли ще погледнете към нещо друго повече. И е български! 🙂

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Лично, Софтуер
Опитайте Inoreader
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell