Осем години

На днешния ден, преди 8 години, на този адрес, написах първия си блог-post. През всичкото това време се учех да споделям частички от себе си. В началото беше трудно. После започна да става по-лесно, но в същото време отнемащо голяма част от енергията ми, която за щастие поне беше в изобилие тогава. След това тя се позагуби, намаля, а това съвпадна и с период, в който нямаше откъде да черпя нова. Споделянето се оказа и нож с две остриета, защото освен приятелите, се оказа, че започват да те познават много добре и враговете ти и да изучават и използват слабостите ти. Предпазливостта обаче е враг на споделянето. Ако нещо е твърде лично и не е за споделяне по-добре да си остане такова. Ако прекалиш с предпазливостта обаче, рискуваш да плащаш твърде висока цена, която се изразява в това да хабиш повече енергия да филтрираш мислите си, отколкото да ги споделяш. И там всичко спира да има значение…

През тези осем години думичката блогър стигна своя пик и се протърка от употреба. Новата генерация блогъри си повярваха повече отколкото трябва, забравяйки че прилагателното не е звание. SEO-маниите надминаха всяка граница на полезност, а социалните мрежи демотивираха мнозина да творят собствено съдържание за сметка на споделянето на чуждо. Всъщност всичко това е хубаво, защото пиковете са нестабилно състояние… Всичко това внесе нужните корекции около blog-треската… След като тя поутихна, повече вече не означава непременно по-добро, а SEO-то дори да те вдигне по-нагоре в Google, няма да направи текстовете ти по-смислени…

Вероятно и заради това вече не е особено модерно да си блогър. А аз съм и щастлив, че заради моята по-продължителна пасивност преди време, вече не ме наричат и „елитен“. Защото, всъщност, и през тези осем години и след тях… дали ще се наричам блогър или не, няма никакво значение за факта, че моят сайт е просто част от мен – с по-малко или по-голямо припокриване, в зависимост от момента или ситуацията.

И този сайт продължава да ме запознава с нови хора, с нови приятели, да ми помага да се огледам в себе си или някое друго мое аз, да събира мислите ми, да отразява тази част от мен, която нямам против да споделя с останалите и особено с приятелите и себеподобните ми. И отдавна не е само блог…

Благодаря на всички, които са наоколо през всичкото това време! Благодаря!

Йовко

18 мнения за “Осем години”

  1. Не, ние благодарим. Или поне аз ти благодаря. Не се знаем от вчера, вероятно си добил представа колко си ми влиял чрез този сайт, особено в тийнейджърските ми години – съвсем положително при това 😉

  2. Изпуснах те аз! Пропуши, пропи се! 🙂 Но да оставим майтапа… Аз не мога да ти влияя… това си бил ти, който може да реши да се повлияе за едно, а не за друго… надявам се искрено да има и от двете посоки 🙂

  3. Когато човек спре или се притесни да говори, той тогава губи и способността да вижда истината.

    И обратно, колкото повече истини излизат из устата ти, толкова повече ще разбираш какво става в теб и около теб :]

  4. Помня аз онова време… Друго си беше да си „в елита“.

    Но си прав, някак искрата поугасна. Ей го на, Мишинев и той вече не пише :D.

  5. Честит рожден ден на вдъхновителя на хора, генератора на идеи и двигателя на каузи. Пожелавам ти да срещаш повече хора – и приятели, и съучастници – като себе си.

    И благодаря. За всичко.

  6. В днешно време социалните мрежи и микроблогинга открадна манията да се пише, но блоговете винаги остават за по-големите разкривания.

  7. Твоят блог беше първия, който започнах да чета през 2004 беше май. Едно от най-смислените места в нета.

    Когато човек спре или се притесни да говори, той тогава губи и способността да вижда истината.

    Този цитат от Владимир Джувинов ме разтревожи, защото така започнах да се цензурирам както си споменал, заради враговете си и после заради други причини. Надявам се да не е така.

  8. Колко бързо минаха 8 години. А твоя блог беше и си остана бялата лястовица на българското блог-пространство. Помня, че едно от първите неща, които ми направиха впечатление, когато влязох за първи път, беше, че пишеш на български без граматически грешки. Рядко явление. А колко са хората, които имат какво да ми кажат? Още по-рядко явление. Айде стига четки, след 8 години ще ти направя още няколко комплимента 🙂

  9. И аз благодаря за 8-те години! А след още няколко блогърите отново ще се броят на пръсти, така че не губя надежда 😉

    Жив и здрав да ти е блогът, Йовко, и ти покрай него, за да имаме какво да четем и над какво да мислим. Наздраве и до скорошна бира! Аз вече съм на линия в България.

  10. Все така те чета, както и в зората на твоя блог. Радвам се, че е тук още, че пишеш, снимаш и споделяш… затова, едно „благодаря“ и от мен!

    И продължавай все така с мечтите! 🙂

Вашият коментар