Още мърдам

Ако някой се е надявал да си счупя упоритата тиква на картинга, трябва да го разочаровам. Оцелях и този път. Въпреки, че карах без каска, защото нещо не успях да напасна очилата си и каската заедно. Всъщност не бях карал отдавна такова животно и бях по-предпазлив. А и беше страшен студ на пистата въпреки, че карах с дебело яке, което за жалост бях поразгърдил, дано утре да мога да говоря. Гърлото винаги ми е било слабо място през зимата. Иначе времето днес и вечерта навън в момента е страхотна – само за романтични разходки.

Купих един FZ3 за Владо от Техномаркет, но още не съм го ръчкал, защото оставих батерията му да се зарежда, което ме наведе на мисълта, че като дойде моя апарат ще трябва да се ръсна освен за по-голяма карта и за втора батерия, защото с една-единствена не си е работа.

FZ3 е значително по-малък от FZ10 и FZ20 и има някакъв сюрреалистичен сенник, който ме свали под масата. Добро впечатление ми направи, че е доста бърз. На мен специално ми се струва неудобно малък, но това си е въпрос на вкус, аз обичам да усещам апарата в ръцете си, да лежи удобно в дланта ми и да не свивам пръсти като го държа, но пък сигурно ръцете ми са големи… Разликата с FZ10 е, че FZ3 е само 3-мегапикселов, LCD-дисплея е инч и половина, а не два инча, няма възможност за допълнителна външна светкавица и обектива е различен – няма ръчно фокусиране, но пък за сметка на това е с по-новия и по-бърз процесор на FZ20. И няма спор – изглежда секси…

Пихме и по една бира с адаша и Весо в Химическия факултет и сега се връщам да си поиграя с апаратчето на Владо и да подредя мислите си за утрешния ден. Може би още по-важен от днешния.

Някой ще ми стиска ли палци без да знае за какво? 😉