Отдаване
На Р.
С пропуснато докосване те заговорих тогава
и със страх от упреци на нещо минало,
с мечта за допир и самозабрава,
и с топлина на старо, меко вино.
Потънах в теб, приемайки те в себе си…
с отломките на оцелялото ми тяло.
С докосване ми построи убежище,
а себе си превърна в одеало.
И нощите престанаха да падат
от ръба на хладното си случване
и дните бързо и ритмично се предават
с очакваното в уикенда отплуване.
И днес, омайна моя, умилена
от моят зов за безконечност,
отдай ми се, гореща и смирена,
с екстаз за нещо смислено… от нещо вечно…
6 февруари 2003
София
