Отново на театър

Заведох Асен и Владо на Камината – това вече определено е пиесата, която съм гледал най-много пъти през живота си, а и едва ли това ще е последния път. Тони вече ме бъзика, че ако Валентин се разболее ще мога да го заместя на сцената, защото навярно знам репликите наизуст. Вярно е, че ги зная – интересно ми е да следя колко различни са четирите или петте представления, които гледах. Весело ми е да откривам идеите на екипа в промяната на някой малък детайл или пък дори лапсусите или някои импровизации в текста. Това е като книга, която четеш няколко пъти и всеки път откриваш нещо ново. А пиесата е достатъчно многопластова за да си струва да погледнеш всеки детайл от различни страни.

След представлението се занесохме заедно с екипа на бира в едно заведение, каквото не подозирах, че може да съществува в центъра на София. Unbelievable underground. Както и да е… с Тони подложихме Асен на кръстосан огън и съм сигурен, че колкото и да не си признава все е закачил нещичко, което ще го зачопли рано или късно. Със Сибина и Вальо си поговорих много малко заради конфигурацията на масата – пък и някак си малко ми е особено усещането да ги приемам като Сибина и Вальо вместо като Ирис и Хенри. Сигурно при втори опит ще свикна.

Григи, не съм те забравил, но се прибрах преди малко. Извинявай!
Дончо, огледалото на есето на Еми е тук.