Отново понеделник
Днес (всъщност вече вчера) беше почти един чудесен понеделник… до преди малко…
Успях да свърша доста работа, намерих време и да мигрирам върху Fedora Core 3 и отново не съм изненадан, че всичко е все по-читаво и безпрецедентно перфектно. Денят бе изпълнен и с надежди и с обаяние, с нежно очарование… особено привечер след работа. За жалост за кратко…
Прибрах се с нежелание, вечерях студена храна от хладилника… После отново прекосих София с колата… по пътя си спомних за шута вътре в мен, който отново разбудих. Шутът с моите инициали, който плаче и мрази, и обича, и кърви, и си тръгва всеки път уж за последно. Отново си тръгнах от него и той от мен, пак за последно… Заради любовта. Заради надеждата. Наранявах – за да го ампутирам от себе си, и сега се мразя… него също – като част от мен…
Но…
Утре ще ми мине… в края на седмицата ще мога да се усмихвам, а в началото на другата… ще има място за смисъла, за надеждата, за любовта… за вярата в доброто… отново…
Защото този път шутът в мен си отиде завинаги – заради любовта…
