Отново street

Пoчти целия ден прекарах навън. С Ясен се бяхме уговорили да се намерим още в 9 на пилоните на НДК, но обсъждайки отминалия петък 13-ти, разни фотографски теми, закусвайки и пийвайки сутрешно кафе в гръцката сладкарница наблизо, направо си дочакахме Петър, с който благополучно потеглихме към 10:30 на поредния софийски street.

Минахме цялата Витошка, която никога не може да ме провокира да снимам каквото и да е по нея. Не знам защо, но никога не „виждам“ кадри там. Оградената със здрава метална ограда Съдебна палата си беше попадение и измъкнах 85-цата. Само след няколко снимки обаче си поставих любимия 80-200/2.8 и до края на деня си останах с него, с изключение на кратко залитане към ръчнофокусната 105/2.5. За разлика от мен Петър се скъса да сменя обективи – направо му се зачудих на ентусиазма с двата Pentax-а – филмов и цифров непрекъснато закачаше и откачаше различни стъкла – с преходници, без преходници. Голям екшън беше.

Аз си бях мушнал в джоба на елека моят филмов Nikon без обектив и бях взел двa филма за всеки случай. Използвах само едната, защото към обяд компанията набъбна с един момък и една девойка, които ме спечелиха с фотогеничност и изщраках едната лента около тях, Петър и Ясен с потретрети в едър план с 85-цата. Момичето освен великолепен модел се оказа и фотограф.

На Света Неделя кривнахме към музея, а преди да го достигнем минахме през Ротондата в задния двор на Президентството. Излязохме изпод него, където един веселяк-шегаджия, незнайно защо реши, че сме фоторепортери и тръгна да ни снима с GSM повтаряйки в речитатив имената на „любимите“ ми вестници „24 часа“ и „Нощен труд“. Реших да не го удрям с обектива, че имаше много полиция, а нали и без това сме заподозрени за опасни престъпници. Затова просто го снимах няколко пъти. Една лелка, вероятно заблудена от виковете на хахото, наистина реши, че сме от „24 часа“ и тръгна да ни моли да снимаме как разрушават градинката пред шадраванчето на Президентството. Наложи се Ясен да и обяснява, че просто снимаме за удоволствие и не сме журналисти. Полицаите ни гледаха леко подозрително, но явно още не бяхме обявени за национално издирване и не ни обърнаха никакво внимание.

Около мавзолея пак попаднахме на хахото, който този път реши да се прави на Албена Вулева и беше сразен от Петър, който го запита коя е тя, а след изненадания въпрос на хахото „Че как – ти не гледаш ли телевизия“ напълно го гътна с отговора „Нямам телевизор“.

Кривнахме в градинката пред Народния театър, която беше пълна с хора, а се носеха и звуците на жива музика – оказа се цигански оркестър, който свиреше различни неща. Оставих им 5 лева и ги нащраках колкото си исках, а те дори се заиграха и започнаха да позират. В паузата на една от песните единият ме запита, от коя телевизия сме и вероятно го разочаровах като му казах, че снимаме за удоволствие.

После направихме едно дълго кафе отстрани на Народния театър, пуснахме се по Славянска, към Борисовата градина. Стигнахме до детската площадка в близост до езерцето, по пътя дори успяхме да се сблъскаме с Maniax, като за жалост точно неговия портрет съм го фокусирал в дървото зад него и за нищо не става, но той беше доволен, усмихнат и в добро здраве, за тези които скоро не са го виждали. След това както си му е реда, разходката приключи с бира и кебапчета в Баба Яга… При това ни донесоха повече, отколкото бяхме поръчали.

Беше весело! До другия път! 😉

P.S. Двадесет и пет снимки от днешния ден са във фотоблога ми, ще има и други в следващите дни. Всички снимки са свободни за разпространение и употреба при условията на съответния за всяка снимка Creative Commons лиценз. Когато снимам портрет обикновено слагам клаузите Без производни и Без комерсиална употреба, просто защото не всеки би искал с лицето му да се правят колажи примерно, а не, защото съм станал стиснат откъм свободност 😉 Информацията за лиценза на всяка снимка е embed-ната е IPTC/EXIF метаданните към нея и може да се провери с просто око във формичката за коментари.