Без коментар

From: Yovko Lambrev
To: EVN България

Здравейте,

Бих искал да осъвременя/обновя данните за контакт, които имате за моя абонатен номер (XXXXXXXXXX) – Йовко Димитров Ламбрев (ЕГН XXXXXXXXXX).

Мобилният ми номер е XXXXXXXXXX, a email адресът ми е yovko@xxxxx.xxx – ако имате някакви други, моля да ги обновите с тези.

Това е валидно и за трите ми партиди при вас, както следва:

ИТН: XXXXXXX – Пловдив
ИТН: XXXXXXX – Пловдив
ИТН: XXXXXXX – Пловдив

Благодаря Ви предварително!

Йовко Ламбрев

Продължение

Виртуално създание (18+)

Наскоро Джъмбо ми показа велика фотографска книга за осветление в портретната фотография. Всъщност почти без текст по страниците и. Авторът просто показва всяка светлинна схема чрез диаграма и няколко примера с хора – русокоса бяла жена, тъмнокоса азиатка, чернокожа жена и бял мъж, всички снимани по два пъти – веднъж на бял, и веднъж на черен фон. И така на всяка страница… Книгата е скъпичка, но пък със сигурност е най-доброто помагало по портретно светене, което ми е попадало в ръцете. А като си помисля какъв къртовски труд е било създаването и – и за фотографа, и за моделите му – цената определено спира да има значение. Вътре има над 150 светлинни схеми. Аз бих се самоубил ако трябва да заснема такъв учебник :)

В същия момент в главата ми се въртят няколко идеи – част от които са свързани с мои клиенти и приятели, а друга (евентуално) със семинарите и обученията около SimpleStudio, които освен практически, мисля да имат и виртуални/online емисии. В този ред на мисли, за една визуализация ми се налага да направя нещо сходно като автора на онази книга, макар и не толкова мащабно – а именно да направя поредица от почти еднакви снимки в различни светлинни условия и обстановка. Само като си представих обаче организацията на това нещо и бях на път да се откажа, докато не ми хрумна, че за целите на визуализацията ме устройва напълно тя да е 3D-симулация.

Преди време (за забавление) се бях запалил по 3D-моделиране, но така и не докарах до генериране на виртуални модели на разни същества, а и някак реших, че това не е… „моята чаша с чай“. В контекста на горната идея, обаче, реших да опитам да си сътворя моделка, с която лесно и бързо да опитам да направя въпросната визуализация направо на компютъра си, без да ангажирам нищо и никого. И след няколко часа вчера вечерта и днес… мога да се похваля с първото си виртуално същество – има си доста реалистична кожа, големи красиви очи и дори татуировки, движи се адски грациозно… изобщо мацка отвсякъде…

Гримът и е размазан, но не защото е плакала. Просто исках да видя колко реалистично би изглеждало. И още нямам никаква представа как да я облека, затова няма да я показвам в цял ръст, за да не загубим детската аудитория ;)

Редакция – 18 август:
P.S. Прежалихме детската аудитория…

Amy - virtual model

Amy - virtual model

Виртуална граница

Terry Richardson – популярен и провокативен американски фотограф, превърнал неглижирания, ала-полароиден и мърляв технически подход към снимането (и често пълната безвкусица) в свой стил – снима две 24-годишни нашумели американски актриси, поразсъблечени по бельо. Нашумели са, обаче, заради ролите си на 17-годишни тийнейджърки – това е важно за историята. Сесията е за новия брой на списание GQ, за което традиционни теми са мъжките играчки – коли, жени и спорт. Жените в GQ по принцип рядко са твърде облечени. На корицата също е снимка от въпросната сесия.

По повода Америка се задави с дискусия. Темата е приемлива ли е тази провокация… така де, корица… и сесия… на 24-годишни актриси, изглеждащи по лолитски секси в контекста на внушението, че са на 17. От списание, чийто таргет е зрелият мъж. Използват се дефиниции като „граница на педофилията“, „сексуализация на младежта“ и „виртуално детско порно“…

Този свят наистина е в криза… А Terry, обзалагам се, потрива ръце. Мацките също…