Пoчти целия ден прекарах навън. С Ясен се бяхме уговорили да се намерим още в 9 на пилоните на НДК, но обсъждайки отминалия петък 13-ти, разни фотографски теми, закусвайки и пийвайки сутрешно кафе в гръцката сладкарница наблизо, направо си дочакахме Петър, с който благополучно потеглихме към 10:30 на поредния софийски street.

Минахме цялата Витошка, която никога не може да ме провокира да снимам каквото и да е по нея. Не знам защо, но никога не „виждам“ кадри там. Оградената със здрава метална ограда Съдебна палата си беше попадение и измъкнах 85-цата. Само след няколко снимки обаче си поставих любимия 80-200/2.8 и до края на деня си останах с него, с изключение на кратко залитане към ръчнофокусната 105/2.5. За разлика от мен Петър се скъса да сменя обективи – направо му се зачудих на ентусиазма с двата Pentax-а – филмов и цифров непрекъснато закачаше и откачаше различни стъкла – с преходници, без преходници. Голям екшън беше.

Аз си бях мушнал в джоба на елека моят филмов Nikon без обектив и бях взел двa филма за всеки случай. Използвах само едната, защото към обяд компанията набъбна с един момък и една девойка, които ме спечелиха с фотогеничност и изщраках едната лента около тях, Петър и Ясен с потретрети в едър план с 85-цата. Момичето освен великолепен модел се оказа и фотограф.

На Света Неделя кривнахме към музея, а преди да го достигнем минахме през Ротондата в задния двор на Президентството. Излязохме изпод него, където един веселяк-шегаджия, незнайно защо реши, че сме фоторепортери и тръгна да ни снима с GSM повтаряйки в речитатив имената на „любимите“ ми вестници „24 часа“ и „Нощен труд“. Реших да не го удрям с обектива, че имаше много полиция, а нали и без това сме заподозрени за опасни престъпници. Затова просто го снимах няколко пъти. Една лелка, вероятно заблудена от виковете на хахото, наистина реши, че сме от „24 часа“ и тръгна да ни моли да снимаме как разрушават градинката пред шадраванчето на Президентството. Наложи се Ясен да и обяснява, че просто снимаме за удоволствие и не сме журналисти. Полицаите ни гледаха леко подозрително, но явно още не бяхме обявени за национално издирване и не ни обърнаха никакво внимание.

Около мавзолея пак попаднахме на хахото, който този път реши да се прави на Албена Вулева и беше сразен от Петър, който го запита коя е тя, а след изненадания въпрос на хахото „Че как – ти не гледаш ли телевизия“ напълно го гътна с отговора „Нямам телевизор“.

Кривнахме в градинката пред Народния театър, която беше пълна с хора, а се носеха и звуците на жива музика – оказа се цигански оркестър, който свиреше различни неща. Оставих им 5 лева и ги нащраках колкото си исках, а те дори се заиграха и започнаха да позират. В паузата на една от песните единият ме запита, от коя телевизия сме и вероятно го разочаровах като му казах, че снимаме за удоволствие.

После направихме едно дълго кафе отстрани на Народния театър, пуснахме се по Славянска, към Борисовата градина. Стигнахме до детската площадка в близост до езерцето, по пътя дори успяхме да се сблъскаме с Maniax, като за жалост точно неговия портрет съм го фокусирал в дървото зад него и за нищо не става, но той беше доволен, усмихнат и в добро здраве, за тези които скоро не са го виждали. След това както си му е реда, разходката приключи с бира и кебапчета в Баба Яга… При това ни донесоха повече, отколкото бяхме поръчали.

Беше весело! До другия път! ;-)

P.S. Двадесет и пет снимки от днешния ден са във фотоблога ми, ще има и други в следващите дни. Всички снимки са свободни за разпространение и употреба при условията на съответния за всяка снимка Creative Commons лиценз. Когато снимам портрет обикновено слагам клаузите Без производни и Без комерсиална употреба, просто защото не всеки би искал с лицето му да се правят колажи примерно, а не, защото съм станал стиснат откъм свободност ;-) Информацията за лиценза на всяка снимка е embed-ната е IPTC/EXIF метаданните към нея и може да се провери с просто око във формичката за коментари.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

19 коментара

  1. на фона, на всички постове по тези „антиблогърски кампании“. тази ти тема направо радва окото. много се радвам и тайничко ти завиждам за стрийт сесията. няма нищо по разпускащо и зареждащо с настроение от лов на стрийт кадри. а когато си в компания, направо не усещаш как лети времето.
    желая ти много такива дни, че да ни радваш и нас с фотоси :Р

    Отговор

  2. Аз снимам много по-малко от теб, но си имам правило – никога не качвам сники на хора, които са с друг лиценз от full copyright. Аз съм малко параноик на тази тема, но искам да съм 100% сигурен, че със портретите ми никой (законно) няма да прави нещо, за което аз да не съм уведомен.

    Да, ограничава свободата, но така съм си решил засега.

    Между другото (само между другото :)) ми се явява идея да заменя добрия, стар Coppermine с нещо по-свежо и с възможност за (различни) лицензи под всяка снимка. Знам, че имаше трудности по намирането на фото-блог, случайно да имаш идея за галерия?

    Отговор

  3. Хей, снимките са прекрасни…
    Особено децата и чичкото дето се е хванал за главата като е прочел какво пише във вестниците.
    Даде ми хубав старт на неделята, за което мерси:)

    Отговор

  4. Йовко, много готин разказ е станал! :)

    Дончо, какво ти дават пълните права в повече от ограничителния CC-BY-NC-ND? С пълен копирайт само се удължава срокът на действие до безумните 70 години след смъртта на автора. Аз съм в другата крайност и като противник на авторското право публикувам за обществено ползване (public domain). Разбира се, че ти си решаваш – аз питам за причините от интерес, не се заяждам ;)

    Стоилов – ами да ти мигнем следващия път да поскиташ с нас из града?

    Отговор

  5. Ех, Дончо! Кога забраната за нещо е попречила на някой, който иска да я наруши да го направи :-) Аз слагам NoDerivs повече като изразено желание, отколкото като категоричност.

    Освен това колажите са форма на преразказ и цитат, който мисля, че по закон си е разрешен (fair use) и full copyright-а, както се изрази не те спасява – само нямам идея къде точно минава мярката между колажа и плагиатството – затова вместо да се ровя из концепции, които са за юристи – предпочитам да дам на хората всичко, което нямам против да им дам…

    Отговор

  6. Ще ме поболееш да си взема Никон.

    Отговор

  7. Няма лошо! Иначе в нашата групичка май само аз съм Nikon-ец – всякакви фенове се приемат – особен групата на Pentax много застрашително набъбва.

    Някой ден няма лошо да направим и един „ретро-купон“ на 35мм – някъде му викат ломография – аз още си пазя първия купен със свои пари апарат – „Вилия“, а ми се намира и един железен ФЕД-4. ;-)

    Отговор

  8. Аз дълго време мъкнех с мен на тези срещи Смена 8М, точно за ломо-снимки. Готино усещане, макар винаги да те „дърпа“ да хванеш DSLR-а, защото по-лесно и бързо ще видиш резултата… поне при мен е така. Но филмът си е мания, дори и да е за ломо. :)

    Отговор

  9. А жената при шадраванчето ни казваше да снимаме не пред президентството, а някъде надолу по Дондуков, на Бачо Киро. Там имало малка градинка (аз май се сетих коя е, междублокова детска площадка), която я разкопавали и явно ще я застрояват.

    Като разбра, че сме любители и нямаме трибуната на вестник, въздъхна леко, а като й казах, че те щом хората едвам спряха застрояването в Докторската градина миналата година (Невена Гюрова беше писала много и беше подела кампания и накрая все пак успя явно), та камо ли една малка градинка на Бачо Киро, тя закима веднага разбиращо и отчаяно с глава.

    Заслужава си да изразяваме и позиция, ако намираме такива неща из града (и ако сме в настроение и имаме време, разбира се) – например чрез кампания със снимки през UrbanStyle и блоговете. Не зная ;)

    Отговор

  10. Със сигурност поне не вреди. Но аз лично излизам на снимки да се разтоваря и да разпусна – не можем да спасим целия свят… Разбира се, че ако попадна на несправедливост или нещо дразнещо ще го снимам и покажа, но хайде поне да не го търсим целенасочено ;-)

    Хайде показвай снимки, не се ослушвай :-D

    Отговор

  11. Да, прав си – по-добре да оставим тези сесии да са приятно прекарани в заделеното за хобито време ;)
    А със снимки ще се включа и аз, само да си довърша други задачки. Исках вчера още, но ще ми излезе име вече на неспазващ срокове. Иначе даже нямам търпение да си видя снимките и да ги нагласям и качвам…

    Отговор

  12. Йовко, ще ми пратиш ли снимката, дето не съм на фокус? Интересно ми е какво е излязло:)

    (Иначе каква картинка бяхте с тия фотоапарати, направо плашеща… Аз ти споменах едно време как на сватбата на Жоро Чорбаждийски Антон Тинчев се разхождаше с един фотоапарат с подобен на вашите по размер обектив и обясняваше „И до последния момент ще си мислите, че ще ви снимам!“ :) )

    Отговор

  13. Ох, ами аз май я изтрих – сега ще проверя дали не съм забравил да си форматирам картата – ако е оцеляла ще ти я изпратя…

    Отговор

  14. turin, ах, ми аз при първа възможност, ще се самопоканя :) таман ще имам оправдание да разходя моя зенит със железният йупитар.

    Отговор

  15. беше готин, неангажиращ и разпускащ стрийт :) аз съм доволен, посменях си обективи, поснимах добре, отпочинах си и се заредих с енергия.

    преди малко седнах и пообработих една много малка част от снимките:
    http://renai.kicks-ass.net/gallery/2007-07-14/index.html

    другата част са все още на лента и тези дни ще ги дам за проявяване и после следва веселбата по сканиране в домашни условия :)

    п.с.: между другото не съм вманиачен на тема пентакс и имам телевизор (два) :) ааааааа, и знам коя е албена вулева – та кой не е чувал за нея? ;)

    Отговор

  16. Значи аз като снимам оглушавам ;-) Всъщност признавам си, че не ви слушах диалозите…

    Отговор

  17. шегувам се, наистина му казах, че нямам телевизор и че не зная коя е албена вулева. за съжаление съм слушал за нея преди години.

    а телевизора единствено го ползвам за фонова музика :) от много време не съм гледал новини или някакво предаване. като има музика по-лесно се диша :)

    това с оглушаването си е истина :) и аз като снимам не чувам и не виждам нищо около мене, освен кадъра. самото съсредоточаване в дадена хоби води до това истинско отпускане на останалите сетива, мисли, откъсване от ежедневните проблеми и за мене си е най-добрият релакс след работната седмица.

    Отговор

  18. Я ми прати тази моята снимка… в оригинал ако може :-)

    http://renai.kicks-ass.net/gallery/2007-07-14/slides/IMGP5258.html

    Отговор

Ако искате да споделите нещо