Отново в София
Кратката отпуска свърши. Разбира се, че не ми е достатъчна. Никак! Но е по-добре от нищо. Тръгнах инцидентно, непланувано и дори без особен ентусиазъм (по ред причини), но не съжалявам. Макар и за малко смених средата, запознах се с много нови и различни хора, някои от които доста интересни. Видях отново места, които много обичам. Появиха се доста нови идеи. И даже очаквания. Беше супер!
Припомних си някои детайли от пъзела на миналото… доста назад… повече от 7-8, даже може би десет години. Поснимах, някои неща просто заради щракането, други пък се получиха доста добри. Провокирах у себе си търсенето на цветовете и най-накрая повярвах защо София наоколо ми е толкова сива, за жалост просто защото наистина е такава. Цветовете са наблизо, много са красиви, но трябва да отидеш при тях – трудно е да ги откриеш в столицата.
Не съм сигурен дали си починах – навярно да – мързелът е нещо, което ме уморява безпрецедентно, затова и тази отпуска, макар и кратка беше достатъчно активна за да ми хареса много. И навярно, защото имах нужда от нея…
Всъщност тя трябваше да свърши точно тук иначе щеше да донесе сивота, а така остава цветна и ценна. Продължението трябва да е някога друг път и някъде другаде – почти там, даже знам къде и как, но когато – тогава…
Не – няма да си погледна дори пощата. Нито личната, нито служебната – поне до утре… Ни най-малко не ме интересува колко писма са спешни и очакват моето внимание. Нито колко са – десетки или стотици. Навярно утре ще направя Select All – Mark As Read (и може би Delete). Ако нещо е чак толкова критично важно ще стигне до мен и по друг начин. Сега смятам да отида на бира с някой наоколо – например с Тони, ако е приключил със записите…
Коментари ()