Елена от Мусала от половин година ми е обявила дуел по отношение на моя Nikon F65. Тя е от другата страна на барикадата – привърженик на малките пластмасови, лъскави цифрови фотоапаратчета дето всичко друго може и да им е добре, но малко им липсва оптиката и някои други съществени неща ;)

Аз предпочитам да нося допълнителна чанта, но без огледално-рефлексна оптика не ходя. Нямам против и цифров апарат с огледално-рефлексна оптика, но… засега не мога да си позволя тяло, което си струва, а и в най-високия клас още не си струват съвсем. Следователно дотогава съм от старата класическа филмова гвардия.

Преди време, когато един приятел попадна на сайта www.realdoll.com беше във възторг. Синтезирано мнението му беше: „Страхотно! Плащаш веднъж и нямаш странични разходи – не мрънка, не хленчи, не ти трови живота, не надебелява. Можеш да си купиш и три…“. Аз само се подхилквах цинично…

Но вчера чета, че Япония щяла да произведе над милион силиконови мацки-роботи още догодина с вградени 40 емоционални състояния, и то по мъжки вкус. Спомних си и за един hi-tech екшън с Арнолд Шварценегер където един негов приятел си живееше със софтуерна мадама, която в една ключова сцена промълви „аз по принцип съм моногамна, но ако ми смениш програмата…“…

Новите японски изобретения щели да са от силикон, с пропорции на манекенки. Те ще могат да бъдат програмирани за всички дейности, с които се занимават обикновените домакини. Механичните жени ще могат да бъдат програмирани за кратки разговори по телефона, както и да не се оправдават с мигрена, когато от тях се иска секс. За да не се обидели и жените – за тях ще имало робот за оргазми. Били изобретили и изкуствена сперма… Да живеят технологиите…

Един приятел сержант от казармата преди време – парашутист и компютърен маниак един ден се беше въодушевил, че имал всичко нужно за щастлив живот – котка и компютър – вярно с нито едно от двете не можел да прави секс, но за компютъра било само въпрос на време… Мда… Доживя човека…

Дали ще може да им се инсталира Linux…?

Днес получих писмо от Зак да се включа в неговото приятелско community в orkut.com. Не знаех, че имало и такива забавления в мрежата. Включих се, добавих и пет групи по интереси около темите Linux и свободен софтуер и сега като се логна в профила си получавам:

You are connected to 20750 people through 1 friends. Grow your network now!

И това ако не е паяжина… :)

До: г-н Иван Николаев Иванов
До: г-н Стойчо Кацаров
Копие: проф. Йордан Мирчев – председател на ПКТТ

София 1169, пл. Александър Батенберг 1
Комисия по транспорт и телекомуникации

Поводът да изпратя своето мнение до комисията бе искреното ми учудване от становището на министър Димитър Калчев по отношение на Законопроекта за използване на свободен софтуер в aдминистрацията, разпространено и в Интернет.

Позволявам си да занимая Комисията със своето становище и коментар от позицията си на специалист с над седемгодишна професионална практика в областта на софтуера с отворен код и Linux. Практика и опит, който съм придобил като мрежови и системен администратор, мениджър, софтуерен консултант и консултант по сигурността за компании като Хебросбанк, Siemens, IBM България и други.

Казвам това в противовес на извадките от книгата, която господин министърът си е позволил да цитира. Със съжаление съм длъжен да отбележа, че въпросната книга третира изключително едностранно и непрофесионално тематиката, която разглежда, без авторът и да има нужния потенциал за да се посвети на подобен анализ. Жалко е, че министър Калчев е избрал именно тази книга за да потърси аргументaция за своята теза.
Продължение

Днес се опитах да си систематизирам проектите, по които работя и каква част от времето ми отнемат. Резултатът е отчайващ:

OpenIntegra projects: 25%
My current work: 30%
FSA-BG: 15%
LPI-BG: 15%
FOSS: 1%
BG-OSDN: 2%
Privacy project: 2%
MySQL: 1%
Secure Server Platform: 2%
Debian tunning: 1%
Fedora translation: 1%
FSDL: 1%
Private life: 4%

Според личното ми мнение това е далеч от нормалното ежедневие на който и да е човек от каквато и да е гледна точка. Всъщност това моето определено не е нормално… Всички горни проекти са обвързани с поне двама, а понякога до над десетина души от различни кръгове или организации… С някои, от които се чувам поне веднъж дневно по телефона, с други повече… Това са минимум десетина (до около петдесетина) разговора на ден. Стотици съобщения по ICQ и около 200 писма в електронната ми поща, 20% от които са от тип „очаква се реакция“. Всъщност четирите процента private life са доста раздута цифра…

Пиша това с идеята ако някой го прочете да ми спести някое телефонно обаждане, глупости по пощата или съобщение от вид „hi, kak si“ по ICQ-то.
Съжалявам, че започвам да отказвам помощ и съдействие на много страхотни и велики идеи, но ако те наистина са хубави и чудесни трябва да може да се случат и без моето пряко участие. Ако някой има нужда от помощ и подкрепа би следвало да ми дефинира точно и ясно какво иска от мен. Нямам време за уточняващи писма и диалози.

След две седмици генерално сменям приоритетите си както следва:

40% – My future job (still secret)
40% – Private life
5% – Secure server platform
5% – LPI-BG /само до началото на март/
2% – BG-OSDN
8% – Selfimprovement and leisure (13% след март)

Телефонът ми ще има нов профил, който няма да звъни в определени часове без значение кой стои зад позвъняването и без значение колко било неотложно. 70% от пощата и ICQ съобщенията ми ще остават без отговор… Който иска да се сърди…

Време е да помисля егоистично и за себе си, докато още има смисъл и значение…

До Председателя на УС на Сдружение “Свободен софтуер” – Варна

З А Я В Л Е Н И Е

С настоящето желая да уведомя УС за желанието си да напусна позицията на член на УС на Сдружението, както и самото Сдружение. Правя това като израз на категоричното ми несъгласие с начина, по който работи Управителния съвет и Сдружението в цялост през последните няколко месеца. Приемайки своята част от вината за това и съзнавайки неспособността си да го променя предпочитам да не съм част от това безсилие.

Считам, че УС носи преобладаващия дял от вината за прекалено тромавия бюрократичен стил и мързел при вземане на решения, дистанцията от обикновените членове, размиването на проблематиката, параноята от някакъв вътрешен или външен враг, неувереността в посоката на движение и целите, стила на общуване и страха от поемане на отговорност за управлението на ССС. А всъщност всеки един от членовете с действието си или бездействието си носи своята вина, че допусна това да се случи или да се прояви.

Невъзможно е отворено по замисъл Сдружение да се маргинализира до комуникационнен списък без увереност в мненията си и с лидери и членове без визия за бъдещето и минимум стабилен фундамент от хакерска култура и мироглед. Така няма как да градим върху липсваща основа и да говорим за отвореност и свободи.

Съгласно чл. 17 (1) т.1 от Устава на Сдружението имам право с едностранно волеизявление до Председателя на УС да прекратя членството си, а без да бъда член е невъзможно и да заемам позиция в Управителния съвет.

Със съжаление:
/Йовко Ламбрев/

Така де – в крайна сметка дванадесет дни след началото на годината е един съвсем хубав срок да си напиша горното в блога. При това след заплаха за саморазправа и обвинения в прекомерна трезвеност от един приятел…

Вярно е, че обикновено не пия достатъчно, но дори да го правех какво от туй – не върви само да зяносваш алкохола. ;) И все пак препоръчаните методи за напиване с икономични количества алкохол си струват хроникьорстването им. Цитат:

М-м-м просто смъркай алкохола, заобикаляш всички ензими у тумбака (предупреждение, ако не си свикнал – лигавицата на носа боли!)

Друго – прави като в руските филми. Обръсваш си главата, напояваш една носна кърпа с водка, завързваш й възелчета у четирите края и си я слагаш на избръснатото теме. Ефектът е поразителен с изключително малки количества алкохол.

Шопов, Сашо – ти кога ще си пуснеш блог?

За много години!

Когато чашите се чукат
       в празничната нощ,
потънал във разкош
       от спомени и чувства,
Сляп от мъка –
       скрит във плащ от смях,
щастлив съм външно,
       а умирам вътре.

28 декември 1992
Пловдив