Утре

Утре май ще е някакъв преломен момент за мен. Изоставям нещо, върху което акцентирах години наред. Идея е… не изоставям нея, а пътят към нея. Затварям врата, отварянето на която не доведе до нищо полезно. Усилия, които не отидоха на вятъра, но бяха разпилени от него, от думи, от глупости, от какво ли не…

С някои хора е безполезно да общуваш – няма смисъл… Има и други начини…

Computers Weekly :: Yovko Lambrev, IBM Bulgaria – The Organized Cyber Crime Is a Real Threat to the Bulgarian Companies, Too

Publication: Computers weekly
Date: 30.04.2006
Headline: Yovko Lambrev, IBM Bulgaria: The Organized Cyber Crime Is a Real Threat to the Bulgarian Companies, Too
Interviewer: Heliana Velinova

Would you please tell the readers of Computers weekly more about your job as a security and information protection consultant at IBM?
Security is only one of the directions on which the experts from IBM Global Services (IGS) focus their efforts. IGS is the consultancy division of IBM which deals with the services and the implementation of complete complex solutions, including software, hardware and services connected both with the implementation itself and the evaluation of the necessity of the specific solution, analysis of its impact on the business, changes in the organization processes, and others. As one of the IT architects in IGS, my activity is the sector of the security services and consultancy, infrastructure solutions and open source software. Part of my job is to change the mentality regarding the security among the business representatives in Bulgaria. Help them realize that the care for the security should be looked at as a constant process, that they should think the information security globally. It does not make sense if the companies buy a system for thousands of dollars for physical control over the access to the premises and, at the same time, not to possess a platform for access management through the network and the consumers’ roles.
Продължение

За 6 евроцента в повече

Днешната история си има начало. Затова ето какво се случи някъде около преди пет години в един банков клон на една голяма българска банка в Пловдив. Вече бях започнал работа в София и постепенно започвах да ползвам други банки, други сметки и тези в Пловдив ставаха безполезни. Да, тогава имаше сериозно значение къде е сметката и кой клон я обслужва. И така случайно се озовах в работен ден в Пловдив и посках да закрия сметката си, която вече не използвах. Там обаче ми казаха, че не могат да ми дадът цялата сума, защото… не била ясна колко точно била… Бам! На моето онемяло учудване ми казаха, че защото олихвяването ставало през нощта сега съм можел да си взема сумата плюс лихвата до вчера, но лихвата от днес щяла да се появи по сметката ми на следващия ден. Попитах това четвърт, една или две стотинки са? И момъка ми казва – колкото толкова, но не мога да затворя сметката без това.

Аз му казах:
– Вижте какво – днес е петък, а аз живея и работя в София – нали не очаквате да си взема отпуска в понеделник за да си прибера някаква смешна лихва от три стотинки?
– Ама аз не мога да ви закрия сметката ако не си вземете лихвата!
– Това изобщо не го намирам за свой проблем – му отговорих най-нагло и се зарекох да не употребявам повече тази банка. Принцип, който наруших… И пак си тегля от това от време на време…

Ето как…

Поисках от въпросната банка новия си IBAN номер на банковата ми сметка, която ползвам от около две години и нещо за разплащания по една от кредитните ми карти. За моя изненада получих два IBAN номера. Познахте! Онази сметка от Пловдив още съществува в системата с абсурдното салдо от 6 евроцента. Издразних се – онзи спомен изгря в паметта ми и реших да закрия въпросната зомби-сметка. Голяма грешка…

За да го направя от София (ура – това вече е възможно!) цената беше около 45 минути чакане. По операцията работиха две служителки на въпросната банка, аз се подписах шест пъти на три различни документа и в резултат получих 12 стотинки…

Малко

Петте дни почивка се оказаха кардинално малко. Първия така или иначе беше плануван като работно-развлекателен. Запознахме се най-накрая наживо с хората от „Изкуство днес“ в Пловдив. И макар, че срещата беше само опознавателна и неангажираща със сигурност се харесахме и ще работим заедно. По този повод да отбележа, че ако някой има път към Пловдив или е от Пловдив може да посети до края на месеца изложбата „Светлина“ в баня Старинна. Струва си да не я пропуснете.

Родопите бяха облачни и прохладни. Бях планувал повече време сред природата, но дъждът и мъглите ни позатвориха в къщата, която се оказа малко тясна за всичкия народ плюс лабрадорът-блондинка Вито. Но се справихме някак си. Ходи ми се и някъде другаде – може би до Варна да поснимаме с Жоро. Но не знам кога ще се отвори възможност. Иначе се завърнах от планината с няколко ценни фотопопадения.

Окончателно се убедих, че фотографската раница не може да замени фоточантата и ще трябва да си напазарувам и такава, защото тези, които имах покрай лентовия ми фотоапарат (някакви Unomat) са тесни, малки и вече занемарени. Това, че ще е Lowepro е без всякакво съмнение, но се колебая между Nova 5 или Rezo 190. Nova-та е малко по-голяма и ме съблазнява повече. Ще трябва да намина при магазинчето на Кунторов до Orange или пък пред fotolan-а до НДК за да видя как стоят като цена. Вероятно е еднаква и ще си взема Nova-та.

Акция "Разпети петък"

Преди време през миналото 39-то Народно събрание не успя да мине един Законопроект за използване на свободен софтуер в държавната администрация. Нямаше как да се случи – не му беше дошло времето, за категоричността на текстовете в закона е нужно управленско мислене и общество, което съзнава накъде го водят. И вносителите на законопроекта Иван Иванов и Стойчо Кацаров, и тези които им помагахме с консултации и съвети бяхме наясно с това.

Миналата есен на 28 октомври 2005 депутатите Иван Иванов и Евгени Чачев внесоха друг законопроект за използване на отворени формати при обмен на документи по електронен път между държавната администрация (ДА) и гражданите. За да бъда точен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Този законопроект беше наследил категоричността на предишния и защитаваше приоритетното използване на отворени файлови формати, което би следвало да е нещо по подразбиране за всички мислещи хора и управници. Вместо подкрепа обаче и този законопроект срещна съпротива – бяха изпратени отрицателни становища от много министерства и организации. Пропито с липса на мисъл бе това на организацията на общините в България. Вследствие на това беше предложено да се създаде работна група за предефиниране текстовете на този законопроект под шапката на Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР), в която група участваха и IT-експерти и юристи на МДААР, МВР, Министерство на здравеопазването, а вносителите в лицето на Иван Иванов поканиха мен като експерт и Председател на УС на Фондация „Отворени проекти“, Ясен Цветков, IT-експерт в Народното събрание и д-р Стойчо Кацаров като вносител на предишния законопроект.

В няколко срещи въпросната работна група се изслуша взаимно, намерихме проблемните моменти в текстовете, цитирахме си препоръките от Европа, които засягат темата и в крайна сметка се съгласихме да уточним текстовете на съвсем нов законопроект (като предишния вариант се оттегли), който понеже е изключително кратък ще цитирам изцяло:
Продължение