Спомняш ли си?
Спомняш ли си?… Нощта? Затворен с това писмо в стаята си. Същото, което зачеваш
сега до поредния сутрешен кюртаж на закуска, раждайки недоносената си маска.
Облечи я, нищо, че има парчета плацента – така
Когато чашите се чукат 2
Когато чашите се чукат
във коледната нощ,
вън снегът горчиво
липсва,
и ласките ги няма,
и сънят е бос,…
а Коледа в сърцето ми
отново се разписва.
25 декември 1995
Пловдив
Следобед
Посвещавам на 3 август и едно момиче
Следобед бе – бяхме двамата само
сами и гладни, но вместо нещичко вкусно
изпихме сълзите си, допряли рамо до рамо,
сляхме поглед, душа, дъх, сляхме и нашите
Зима
Зима е. Безснежна, суха и студена,
а времето увиснало е в безконечен бяг.
Градът отвръща поглед от улицата замразена.
Слънцето го няма. Няма даже сняг.
Опустялата ни вечер си отива скоро,
а пък
Плажът на влюбените
> Изчезват бавно по своите пътища
мечтите, примесени с минало.
С присъдата на слепи сънища
и със скръбта по спомени изстинали…
Есен е, Господи. Дни на равносметка. И на броене на пилците… Ти как