Денят беше нервен! Започна с посещение при клиенти, които хич недолюбвам, но за жалост в бизнеса емоциите никак не вършат работа. Сентенция, която по различни поводи си припомнях през целия ден.

Няколко телефонни разговора около обяд поне изясниха следващи бързи стъпки за решение на един друг проект. Надявам се другата седмица да мога да подготвя оферта и да я предам за премисляне преди да отида на острова. А имам и нужда от поне седмица отпуска, защото вече съвсем ще изпуша от това темпо. Лятото е хипер-шибан сезон – всички са в отпуска, натрупва се много работа, все се налага да заместваш някого, а доста често ти липсват хора, от които зависиш, а те си плацикат нейде крачетата в морето. Няма лошо – ама и аз искам…

Закачих линк Other Blogs I Read в менюто, който води към публичния ми bloglines интерфейс. (Update: вече към Google Reader)

Трябва да приготвя и лекцията си за бизнес-моделите и икономиката на софтуера с отворен код, което за мен си е предизвикателство. Въпреки флирта с незавърешното ми в знак на протест икономическо образование, аз винаги съм се осъзнавал като техничар и IT-човек, но предизвикателството си е предизвикателство и смятам да го поема. С Тони не сме съчинили и нищо креативно за острова досега, което лекичко ме тревожи – не че няма да го сътворим до сряда, но това означава, че не сме в креативно настроение.

За капак на всичко, отивайки днес в едно фото да оставя една лента за експресна обработка виждам свои снимки разхвърляни из гишето на девойката, която приема поръчки – в смисъл снимки, които аз съм правил и съм process-вал при тях. Очевидно са си направили копия за себе си.
– Мога ли да запитам поради каква причина виждам свои снимки при вас? – питам моментално…
– Верно ли са ваши? – отговаря с въпрос девойката.
– Повече от сигурно!…

Така и не получих отговор. Освен смущението и… Там имаше и достатъчно други снимки, които не бяха мои, което означава навярно някаква подобна практика. Не че принципно всяко фото не може да прави същото, но някак си се подразних, защото точно тези снимки са на други хора, а в такава ситуация аз дори им предлагам да им дам и негативите за да си притежават те – целия продукт. А тези си направили копие – поне да бяха попитали…

Не бях в настроение за дискусия, но се чудя дали утре да не ходя да се карам с тях…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

5 коментара

  1. Това с фото-то е ужасно :( Йовко, понеже аз дълго време ще снимам още на лента, имам една идея – в скоро време ще опитам да се сдбия с добър филмов скенер. Както знаеш, качествено сканиране от негатив отнема време – една лента не може да се сканира „експресно“ след проявяването на филма във фотото.
    Та идеята ми е, че имам ли, живот и здраве, филмов скенер, няма проблем да се събираме периодично снимащите на ленти и да си ги сканираме. Още повече (ако наистина потръгнат добре нещта около мен) и ако мястото мога да направя да е някъде в центъра ;))
    И един фото-принтер и става супер ;)

    Фото-студията за нещо много гадно по принцип – виж, че и сега, с цифровата фотография, чиято идея е да „внесе“ фотографията в домовете, пак процъфтяват. На мен ми е било наистина неприятно, когато съм давал цифров носител със снимки на приятел, за да му ги копират на хартия…
    Целият процес трябва да е пред очите на самите фотографи, аз така смятам… (е, или почти целия – при лентите няма как да си ги проявяваме сами… или поне е достатъчно трудно ;)

    Отговор

  2. Ами аз дори имам друга идея Ясене – за едно CC фотостудио, което да финансираме като обществено полезен проект и то да е общо – shareable… който иска да ползва някакъв набор техника, студийни условия, осветление (включително и техника за postprocessing-а) и т.н. Тони и неговите хора направиха по тази схема музикално студио…

    Ако продукта е свободен студиото се ползва безплатно, ако го ползват за комерсиални цели и продукти се плаща наем – така се издържа финансово начинанието… По-лесно е дори всички да си купим някаква обща техника отколкото всеки да си пазарува всичко сам…

    Отговор

  3. С две ръце съм „за“!!! Мина ми нещо такова през ума, но реших да предложа горното, защото не ми се вярваше СС-фото да има подкрепа.. ;)
    Наистина може да стане супер! Само трябва да се измисли точно предварително, да се очертаят границите.

    Отговор

  4. Един от клиентите ми е собственик на цифрово фото. Човекът си няма много понятие от свободни лицензи и софтуер, но е като цяло свястно и мъжко момче. Предполагам, че с удоволствие би се съгласил да предоставя техниката и фотото за такива цели, стига той самият да не е на загуба от това.

    Отговор

  5. Аз мога да участвам – ако намерите някъде в САЩ нещо, което ви трябва, мога да го донеса. Аз пътувам всеки месец до там.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо