Невероятно нещо са истински провокираните усещания. Само два пъти чух Edge of Thorns от вчера до днес и някак съм различен човек. Долавям у себе си нещо, което изплува от дълбокото. Не от дълбокото на спомените, а от дълбочината на собственото ми Аз. Сякаш съм събудил нещо от мен, което отдавна ми е липсвало… Музиката… и това, което усещам като себе си. Няколко месеца търсех това, което ще ме побутне към прелома и почти съм го напипал. Всеки път е различно и достатъчно просто, наивно и глупаво, но грандиозно като персонално изживяване…

Затова продължих нататък. Сам съм в квартирата днес и не ми пука много, че е Благовещение… Понякога имам екстазното желание да се наслаждавам на оргазмени приливи на самота. И днес е точно такъв ден… С какво продължих ли? Само с едно мога да го направя…

looking out on a familiar scene
there’s no agreement in what we see
your perception lacks clarify
and my perspective is blinding me

side by side
divided they stand

parallel lives running parallel with YOU
to the point where our horizons divide
my opinion is just a point of view
and your position is the other side

caught up in our convictions we forget
how our senses distort things we see
we can’t accept our differences
but we can always disagree

Fates Warning, разбира се… Текстът е от Point of View – от любимият ми Parallels, който ме разтърси още с обложката си навремето, с умиращият старец на леглото и малкото изправено момиченце до него, с паралелите на младостта и старостта, живота и смъртта, белотата на дрехите и черната тъмнина на стаята. С музиката, която ако се оставиш да я чуеш без да правиш нищо друго, просто вгледан в уредбата си или в себе си, тогава може и да не осъзнаеш кога албумът е свършил. Загубен и прероден сред паралелите, които си преоткрил… своите, чуждите, наследените, бъдещите. Parallels сам по себе си е паралел с предходния убийствен албум на Fates Warning – Perfect Symmetry и негово продължение разбира се, една красива метафора… едно умиране и раждане… Само с това можех да продължа след Savatage. С Point of View, с Eye to Eye, с The Eleventh Hour, с The Road Goes On Forever…

Абсолютно! The Road Goes On Forever…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *