От два дни съм без кола. Всъщност в понеделник отново бях в отпуска, която skip-нах за да предадем проекта от миналата седмица с необходимите тестове. Бях си я пуснал с идеята да не се връщаме рано от Калофер, но се оказа, че освен, че е нужно да предаваме, в същия ден да се случи и по график да водя Пежото в сервиза. Връщането от Калофер, започнало със ставане в пет сутринта и изнасяне от Цуцовата къща беше направо безпроблемно предвид снега и сънливостта.

Между другото понеже в неделя след големия снеговалеж отскочихме до Карлово, а в понеделник се върнахме много рано през Пловдив за София, единствено Пловдив беше в най-окаяно и непочистено състояние. Зимата пак ви изненада, нали, д-р Чомаков?

И магистралата не беше цвете, но я прелетяхме доста бързо… Та веднага след това оставих колата в сервиза и вече второ денонощие се „наслаждавам“ на столичните неволи на гигантска София. Да – отвикнал съм без кола. Колата спестява време – абсолютно – и е възможно най-евтиното и удобно предвижване из града. За две денонощия пропилях около час и 45 минути (приблизително) в чакане на таксита или лов на такива по улиците. Парите не ги броих. Рекордът беше вчера след работа – 40 минути липса на такси. И осъзнавайки, че са дефицитни в това кишаво време се правят на тежки – преди да те качат питат за къде си като близките дестинации биват отказвани. Между другото, това само такситата в София си го позволяват. Преди няколко часа теглих една на един такъв и отидох да чакам трамвая.

Дано утре колата да е готова, а не чак в четвъртък, защото не съм убеден дали няма да удуша някой таксиметров шофьор в пристъп на необуздана ярост…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

10 коментара

  1. Любимата ми случка с таксиджии:
    Прибираме се от Пловдив, слизаме на Подуяне защото е по-близко до нас. Хващаме такси. Качва ни с не особено доволната физиономия на човек, който заради нашите няколко лева може да изпусне поръчката на века. И по път си мрънка : „Уф, щеше ми се сега да кача някой за към Центъра, ама…“ Пита се в задачата: Ако чакаш клиенти на крайна гара, каква е вероятността някой от тях да е за Центъра като се има предвид, че влакът продължава към Централна гара? :)

    Наскоро също така слязохме от такси на гарата, след като първоначалната му такса на касовия апарат показваше 1 лв. „Но на тарифите ви пише 50 стотинки, какъв е този лев тук?“. Отговорът : „Това е защото ползвате багажника…“ – наглост! Ако имаше такава цена обявена на табелката – ок! Съгласили сме се! Но да се опитва да ни метне от самото начало … Чак след като слязох видях и малката разлика в буквите – таксито досущ приличаше на една известна софийска фирма. Само една буквичка беше различна.

    Отдавна като пешеходец в София предпочитам градския транспорт – там не ми се налага да моля да ме качат, да не ми пушат в лицето, да не говорят по ГСМ докато карат, да не надуват разли чалги… Може да не е много редовен, може и рейсовете да са стари, но ги предпочитам пред кожодерите-таксита, които вече се държат като че ли София благодарение на тях съществува! И без това в задръстванията е все тая от към време дали си с такси или с рейс…

    Отговор

  2. Аз имам огромното желание да ти помогна в това занимание, защото е горчив опитът ми с тях, който не се свежда само до возене с пияни шофьори или такива, които отказват поръчките. Мен един ми отвори вратата един път и ме подкани да сляза, само защото съм му казала откъде точно да мине. Друг пък си чоплеше орехи по светофарите и така си чакахме, докато другите коли профучаваха покрай нас, направо да ти се доплаче – уж си взел такси, защото бързаш, а пък стигаш по-бавно от градския автобус, който се прережда, защото гони разписание. И наистина го има само в София, явно са се ояли, та се назлъндисват…

    Отговор

  3. А не са ли ти любими чалгата в таксито, цигарата на шофьора, срещу чието лице е залепена лепенка „Пушенето забранено“, псувните му по светофарите и вечната липса на ресто, като нямам предвид суми под 25-30 стотинки, а от 80 ст нагоре! И не дай си Боже си стоиш непоколебимо и си чакаш рестото – следва лекция как така не смятаме, че и те са хора, деца хранят и бакшишът е признак на добро възпитание (придвидливо се забравя и проска, че е признак и на задоволство от обслужването) и т.н. до безкрайност!
    Дано бързо ти оправят колата, че иначе си е…
    набрало лайката :)

    Отговор

  4. И на мен ми се е случвало да ми се назлъндисват на дестинацията. Мигновено им се извинявам най-учтиво за отнетото време, и си тръгвам. Без да обръщам внимание на „Ама нищо де, ти сега пък кво…“

    Учтивостта е добър начин да усетят скрития в мекотата й финансов юмрук – и да се поучат.

    Отговор

  5. @Bee : Още по-интересно е, че ако нямат да ти върнат трябва ти да се ангажираш да намериш в кой близък магазин да развалиш парите си. Като през това време апаратът не се спира – все пак престоява заради теб, човекът, губи клиенти…
    @Григор : учтивостта няма как да помогне в случая (въпреки, че и на мен ми е любимо оръжие). Просто ти като си кажеш дестинацията шофьорите отсичат кратко и ясно „Не!“ и това е.

    Отговор

  6. Леле, какви сте глезльовци всичките ;-Р Я да ви завържат за един ден в а88 примерно, да се сетите кон боб яде ли…

    Като изключим оня ден, когато имаше N на брой катастрофи, ГТ се справя самоотвержено, да ви кажа. А като ми се налага да побързам, ползвам маршрутка. Вашите буржоазни неволи отгоре ги гледам, с презрително пролетарско око ;-))))))

    Отговор

  7. Ей, ся стана една… флейм с елементи на класова борба… Да затварям темата докато е време? И без това точно ми звъннаха, че Пежото е готово ;-)

    Отговор

  8. Ура! Малкото зверче се е върнало от „чичко доктор“ и вече няма опасност да пратиш на такъв някой таксиджия :-)

    Отговор

  9. Нали? Съвсем навреме! Още ден-два и чашата щеше да прелее… ;-)

    Отговор

  10. Най-големият мошеник, който съм виждал досега, беше на Централна гара. Преди време, още преди ремонта, се паркирах сутринта на спирката с една голяма раница да чакам приятели. Шофьорът реши, че съм новодошъл от село и взе да ме навива да ме закара. Поглеждам тарифите – като на нормалните таксита, ама умножено по 10 :) Започнах да ги чета на глас:
    – 3 начална такса, 2 и 50 на километър дневна, 1 и 50 на престой… Не е ли малко скъпо?
    – Що бе, за къси дистанции става.
    Та докато седях и чаках, 3-4 човека се качиха и таксиджията се връщаше максимум след 2 минути да дебне за нови желаещи да му дадат 10 лева до първото кръстовище.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо