Фоторепортаж от сърцето на АЕЦ

Не съм специалист по ядрена енергетика. За жалост или щастие обаче живеем в свят, в който почти не остана пространство за експертни спорове – поне не и докато всяка тема на деня се принизява до хроникьорски спринт на популярен език от сутрешен новинарски блок. С нищо по-долу не смятам да се отърквам до поредната злободневна тема за или против рестартирането на спрените блокове на АЕЦ Козлодуй. Просто защото личната ми позиция е, че това трябва да бъде експертен спор. Но съм и наясно как това не може да не бъде 200% политика. Затова и решенията не могат да бъдат правилни или неправилни, изгодни или не, а само политически.

Днес за втори път в рамките на около година имах възможност да посетя АЕЦ Козлодуй и този път със специално разрешение за снимане. Имах съвсем други планове за уикенда, но не се колебах нито секунда да ги отменя в полза на възможността да снимам в сърцето на единствената ни атомна електроцентрала.

Ето и моят фоторепортаж…

В машинната зала на пети блок на атомната електроцентрала в Козлодуй е шумно и горещо. Тук са турбините, задвижени от парата, която се е образувала в парогенераторите от топлината на водата, сгорещена от ядрената реакция в реактора. Въртейки се, турбините задвижват генератор, след който към енергопреносната система се подава новопроизведената електрическа енергия. Целият процес е свързан с няколкостъпково преобразуване на енергия. Ядрената реакция произвежда топлинна енергия, която се превръща в кинетична и накрая в електрическа. Тук се случват последните две преобразувания.

Командната зала на 5-ти блок (която служителите наричат ЩИТ) се намира между реактора и машинната зала и усещането да бъдеш в нея е сходно с началото на Петата симфония. Нормално тук е тихо, а дежурните оператори следят приборите, за които отговарят. Виртуално залата е разделена на две – в едната половина са информационните и контролни уреди на реактора и парогенераторите, а в другата половина на турбините и генератора.

На едно от таблата в контролния център динамично се изписва текущо произвежданата енергия. В момента 1000-мегаватовия 5-ти блок работи на 100% натоварване, както се вижда на снимката и е работил така през целия зимен сезон (с едно малко изключение от 6 часа).

Общият радиационен фон се изписва на информационни табла навсякъде из територията на Първа атомна. Най-горното табло е снимано на входа на 5-ти блок, средното табло снимах в контролната зала на спрените 1-ви и 2-ри блок, а третото в контролната зала на спрените, но все още пълни с гориво 3-ти и 4-ти блок. През целият ден на всички табла, които видях стойностите бяха 0,12-0,13µSv/h. За територията на Република България естественият радиационен гама-фон е в границите от 0,06 до 0,60µSv/h. Само за справка според Агенцията за ядрено регулиране радиационният фон днес за София и Пловдив е бил 0,11µSv/h.

Контролната зала на 1-ви и 2-ри блок изглежда малко по-ретро, но друго е нещото, което прави впечатление веднага. Таблата са почти напълно тъмни, а екипите ги гледат унило. Двата най-стари реактора на АЕЦ Козлодуй са напълно „мъртви“. Дори горивото е извадено. Залата е уникална и с още нещо. Само тя и на още едно-две места в света има коридор със стъкло за наблюдение на реакторите. Те са буквално на около 10 метра зад стъклото. За съжаление хората от сигурността не разрешават да се снимат самите реактори.

Настроението на хората от екипа на „пенсионираните“ реактори е наистина минорно. Говорят с тъга за нещата около себе си, които сега просто безполезно наблюдават.

Залата за наблюдение и управление на 3-ти и 4-ти блок на пръв поглед изглежда по-жива. Само заради уредите, хората ми се сториха точно толкова унили, колкото и в предната. Илюзията за повече живец си има причина. В двата реактора все още има гориво. Не е изминало необходимото технологично време то да бъде извадено. Реакторите обаче не произвеждат енергия. Забележете червените нули най-горе около средата на залата.

Машинната зала на 3-ти и 4-ти блок и на 1-ви и 2-ри блок е пустинно-тиха. Всичко е спряло и неподвижно. Хладно е. Няма пара, турбините не се въртят. Всичко обаче е перфектно подредено и чисто както в залите на живите реактори.

Всъщност за случайния посетител в АЕЦ Козлодуй едно нещо прави разнебитващо впечатление. Редът, чистотата, спазването на правилата. АЕЦ Козлодуй сякаш не е част от тази държава, в която никой не се съобразява с другия, нито с правилата. Тук е различно. Залите на мъртвите и на живите реактори изглеждат толкова еднакво поддържани, сякаш всеки един момент всичко може да бъде възобновено. Сякаш нищо не е спирало. Поне за окото на неспециалист. Всичко е надписано, номерирано, подредено. Процедурите са разписани и подредени в папчици, дори в залите на мъртвите реактори… Професионализмът лъха отвсякъде. Това може би беше най-стресиращото нещо за мен днес. Значи нещо става и от нашата нация. Значи, когато искаме и се налага – можем…

Но ни е по-лесно да се предаваме, отчайваме, оплакваме и да тъпчем на място… година след година… поколение след поколение…

Благодаря на Димитър Стефанов от photo-cult.com за съдействието, организацията и възможността за снимки на територията на АЕЦ Козлодуй.

Ето с малко закъснение и фоторазказите на Пейо и Кольо, които бяха с мен.