Понеже видеопреразказа от презентацията от OpenArt отключи няколко диалога в електронната ми поща около това какво ще следва и дали давам уроци по фотография… В тази връзка се чувствам длъжен да поясня, че аз далеч нямам такава цел. Всъщност за себе си считам, че съм просто много запален любител и от тази позиция не мисля, че следва да обучавам когото и да било на фотография. Или поне не точно на фотография. Поне не още. Някога може би. Със сигурност имам натрупани познания и опит през годините, които ще си споделям както правя обикновено с много други неща – дали с видео, дали с текст или презентации на живо от време на време, както преценя…

Иначе уроци дават много хора в България – фотографи, които се прехранват с фотография, които цял живот са посветили на фотографията. Аз бих се обърнал към такъв човек за уроци. Да – със сигурност не всички са добри преподаватели, защото това си друга дарба. Някои пък няма да споделят тайните на занаята си, докато не спечелите сърцето им. Но със сигурност е по-добре като купувате бижута, посредникът ви да е бижутер, а не зидар. Аз съм ИТ човек – ако ви е нужна експертиза в света на технологиите (и то не всички) заповядайте при мен. Ако ви са нужни уроци по фотография – по-добре потърсете някой стар фотограф с опит, търпение и дар слово. Най-добри са индивидуалните уроци или в група до 5-6 души. Предполага се и да са по-скъпи, но в курс от 12-15-20 души най-вероятно ще сте просто един от многото…

Аз мога да говоря и обучавам в разни сфери около фотографията, особено за софтуер и цифрова обработка. И ще го правя, но това не е точно фотография… Отделно, че истинската фотография се прави със сърце и въображение, а не толкова с техника и опит…

Иначе… Мисля си, вече повече от година, да организирам разни групички, с които да се събираме за по някой уикенд по някаква фотографска тема, но за мен фотопленерите не са удачна формула. Твърде масови и хаотични са. Хората трябва, ако не са приятели, то поне да се познават донякъде за да се сработят добре заедно. И групичката да не е твърде голяма. И да няма много случайни хора. Затова мисля да пробвам няколко пъти в по-приятелски кръг. За да видя какво ще се получи. Поне аз осъзнах за себе си, че далеч по-трудно се получава ако не познавам поне малко хората, с които ще снимам – без значение дали са помощници, модели, гримьори или други замесени в идеята. Едно кафе да сме изпили заедно предварително е от значение… След това много по-лесно се случва всичко.

Една от причините за буксуването на SimpleStudio бе, че сформирането на екип (от хора с различно ниво на познания, които често не се познават), организацията на детайлите (а детайлите са кошмарно важни), за всяка отделна сесия – се оказваше често нервна, непосилна и направо невъзможна задача. Фотографът често трябва да е много добър мениджър, да усеща емоциите в екипа, настроенията. Изненада ме факта, колко много хора с претенции нямат никакво отношение към моделите в студиото или ги възприемат като подчинени или по-лошо – като предмети…

В този ред на мисли съм напълно наясно, че е трудно човек да си избере учител, че липсват алтернативи на традиционното „ходене на уроци при майстор“ също съм съгласен. Всъщност online опции има вече доста, ако имате поне работно ниво на английски език…

Със сигурност през тази година ще се пробвам да организирам няколко приятелски снимания, но за някаква публичност ще мисля по-късно – след като се убедя, че формулата дава резултат.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

4 коментара

  1. Хахаха. В reader-a за момент прочетох Фотоуроди. :)

    Отговор

  2. Брой ме вътре :-)

    Отговор

  3. През април би трябвало най-сетне да имам нормален фотоапарат. Приемате ли отчайващо нeук, пълен с въпроси начинаещ? :-)

    Отговор

  4. Алекс, разбира се. Във фотографията има толкова много теми, че всеки може да е начинаещ в някоя от тях :-)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо