Най-трудно е да напишеш първото изречение на една книга. С всяко следващо би трябвало да става по-лесно и по-лесно… Особено ако не спираш да пишеш. Понеже всяко спиране те връща в началото…

Поне така ми се струва, но всъщност няма как да зная, понеже никога не съм писал книга. Предполагам, че няма и да напиша – имам предвид в истинския, класически смисъл на думата. Но както бях споделил преди, в главата ми се върти един проект, който е свързан с писане – и ако някой следи агрегирания ми RSS канал, който включва както постовете от този блог, така и движението на моето интернет отражение в няколко други свърталища, вече навярно е прочел един кратък депресарски текст с опит за оптимистичен завършек, който озаглавих Понеделник. Това е началото на моята първа интернет книга, която дори нямам идея дали и кога ще завърша :-)

Нормалните хора първо две-три години пишат и после публикуват, но аз – макар и привидно кротък и тих луд – съм доста далеч от разбирането за нормален, затова дали от това ще излезе нещо, ще разберем по някое време напред в бъдещето. Всъщност и идеята зад тази „интернет книга“, както ще стане ясно с времето е да разглежда човешкия живот като пътуване, а не като статично присъствие, във фокуса на който са самите мечти, вместо стремежът им за сбъдване…

Още не съм сигурен дали се познаваме добре с лирическия герой – от една страна с него много си приличаме, от друга той все пак е (донякъде) измислен, което може би го прави по-свободен и освободен в действията и думите. Но всъщност той е (относително) млад и (относително) съвременен мъж, който дълго време е работил за голяма компания гигант и след поредния burnout решава да захвърли всичко – купува една кола с история, взима със себе си два фотоапарата и поема в неизвестна и за него посока. Какво точно ще му случи – да си призная и аз не зная изцяло. Но мислите и преживелиците му ще се трупат постепенно във вид на интернет книга с разкази на адрес photoholic.us. [всъщност размислих и няма да са отделен адрес, а тук в този блог – по точно тук]

Иска ми се текстовете да бъдат не само мои – предстои да видим дали ще се получи.

Защо photoholic.us – такава дума няма – ами защото звучи като диагноза на някаква болест или поне име на бацил – в случая свързан с общата ни мания с литературния герой по фотографията – поназнайващите английски ще открият два ключови корена в името – photo и holic. Изписано така с точка, пък го прави прекрасно име на домейн. А защо болест – ами защото поне за мен е важно да съм заразен със стремежа за промяна, с бацила на търсенето, макар и това понякога да има всъщност твърде малко общо с фотографията ;-)

Приятно четене!

P.S. Безкрайно благодаря на тези, които през годините споделяха, че харесват моите кратки разкази. Това е единствената ми причина, да си мисля, че си струва да опитам с photoholic.us, което за мен си е експеримент – да не си помислите нещо друго ;-)

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

3 коментара

  1. Супер! Липсваха ми разказите ти!

    Отговор

  2. Прекрасно!
    На добър час!
    ;))))

    Отговор

  3. На добър час и от мен! С удоволствие ще те чета – пък и да знаеш, съвсем си си нормален, ако пък мислиш, че не си, значи и аз не съм нормален;-)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо