… да се занимавам с глупости и да превръщам блога си в средство за борба с организираната идиотщина, но като се налага… Понякога се чудя дали наистина не сгреших като избрах да остана тук и да живея сред посредственост, овчедушие и овчо мислене?…

Остана ми още един задължителен негативен пост по план – но няма как… После ще се опитам да си спомня как се гледаше положително на нещата от живота…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

5 коментара

  1. Не се ядосвай за глупости. Единственото, което постигаш по този начин е скъсяването на живота ти. One life – live it!
    Радвай се на другите неща – семейство, приятели.
    Не следя блога ти редовно, за това и не те познавам, за това и не знам дали и какво работиш.
    Аз съм уеб програмист (все още търся работа), хората от труд са журналисти, юристите са юристи, а ти си такъв, какъвто си. Мисълта ми е че аз не разбирам бъкел от журналистика. И не искам. Журналистите не разбират нищо от авторско право и уеб програмиране. Ти не разбираш нищо от.. все има нещо такова ;) Юристите не разбират нищо от уеб програмиране. Ако не съм те объркал вече искам да ти кажа че има хора за всякаква работа и ти не трябвав да ги критикуваш или да им казваш как да си я вършат. Гледай как да свършиш твоята по-добре, така ще си по-щастлив, шефа ти (ако има такъв) ще е по-щастлив, и живота ще е по-дълъг :)
    Не се ядосвай за глупости:)

    Отговор

  2. Защо не си спомниш Иван Попов – „Хакери на човешките души“

    Там се разказваше за подмандатната територия на злото, в която още господстваха милите спомени за граф Влад Влашки и където имаше антисистемният ОБОР /Отдел за борба с организираната реалност/. А помниш ли как беше дефинирано това, което наричаме действителност? Припомням: Организираната реалност е колективна халюцинация.

    Това не е ли по-позитивно?
    ;-)

    Отговор

  3. След последния негативен ще дойде и другия, и другия негативни… и т.н.
    Една от причините да спра да пиша неща за България… поредица от 10 материала, всички в „Грозни“.

    Успех във възстановяването на позитивната мана!

    Отговор

  4. Не бих казал, че тези неща са глупости. Те са такива, каквито са, и влияят на живота ни. Бих казал, ти имаш активна гражданска позиция и реагираш на нещо лошо, което други правят срещу свободата и срещу бъдещето. Не са много хората като теб.

    Но на война като на война. Ако живееш с мисълта, че си в мир, а всъщност водиш война, винаги съвестта ти ще те гризе, че вършиш нещо нередно. Мога да дам пример със себе си. Преди десетина години работех в офис, в който пушеха. Дълго време ги молих, кандардисвах по всякакъв начин и те понякога се смиляваха и не пушеха. Аз аз се томозех вътрешно и работата не ми вървеше. Докато един ден просто им обявих война – публично им казах че им обявявам война, която те няма да спечелят – както държавите го правят. От този момент ми олекна, защото в състояние на война правилата са други и са позволени действия, които в състояние на мир се смятат за забранени или неморални. В края на краищата аз постигнах това, което искам.

    На практика вестник Труд води война с бъдещето – обявена или не обявена. Тогава защо трябва ние, хората, които не одобряваме действията на вестника да се ядосваме и съмняваме в позицията си? Искат война – имат я. На зла круша – зъл прът е казано. Но те няма да спечелят, не е тяхно бъдещето. Както някога не е било бъдещето на файтонджиите при появата на автомобилите. Те, все още имайки власт в общината прекарали закон, че колите са опасни и трябва един човек със знаме да ходи пеша пред колата и да предупреждава минувачите. А всъщност замисълът е бил да се намали скоростта на авотмобилите до под тази на файтоните и те да бъдат обезсмислени. И какъв е крайният резултат – сега файтони има само по курортите като туристическа атракция.

    Отговор

  5. Пепа Петрова 11 октомври 2006 в 10:13

    Абе хора, живота е чудесен !!!
    Живеем в безмерна простотия, но благодарение на това, че я осъзнаваме успяваме да забележим и стойностните неща. А те никак не са малко. Благодарна съм на Бог, че съм родена в БГ. Обичам си я и никога няма да я напусна. Тук се оформих като човек, тук аз намерих истински приятели, тук е моето безцено семейство.
    Оглеждам се и виждам хора, които са ценни за мен. Верно, че има и дразнители, но благодарение на тях се научих да отсявам.
    Вярно е че като държавност сме просто… (без думи), но когато живееш при такива условия се научаваш да oцеляваш. Обръщам се със задоволство назад и виждам – МОЯ ЖИВОТ НЕ Е ПРАЗЕН! Пълен е с хиляди емоции, които го осмислят и го правят значим за мен самата.
    И вярвам на никой от вас не е напразно съществуването му, като доказателство – вие сте тук и четете този блог.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо