По пътя

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. С времето става все по-трудно да запазиш приятелите. Хората, с които си се виждал всеки ден в гимназията или университета или вечер, биват завъртяни по такъв начин от живота, че направо е жалко. И всеки си мисли колко приятели е загубил. И повечето намират утешението в човека до себе си, но това не е решение. Едното не бива да е за сметка на другото. За това се опитвам да не губя връзка с приятелите си. Поне с по-голямата част. Дори не говоря за истинските (тези най-близките 2-3-4 човека). Опитвам се да поддържам връзка с доста хора. Трудно е, но е хубаво. И дори да не си виждал някой 5 месеца, да знаеш, че като те види ще ти се зарадва и няма да е неловко. Защото приятелството не може да се замени с нищо, колкото и клиширано да звучи.

  2. Еххх Йовко ….
    Нищо не разбирам от блогове. Дори незнам дали ще мога да ти пратя този текст. Но ще опитам.
    Та за „ По пътя”

    Имам чуството, че тази празнота зейва във всички нас. Но се замисляме, когато наближим 30…. Тогава ли разбираме истинският смисъл на приятелството?

    Имах много приятели… С никой не ми се разделяше. Прощавах и преглъщах всичко на всички. И ги обичах със цялото си сърце. Живеех с грижите и радостите на всеки един от тях. Домът ми винаги е бил… както се казва „Аврамов дом”. Хората влизаха и излизаха. Котките също… Отдавна не е така. Останаха само котките в двора.

    Разбрах смисъла на това, че приятелите се познават в трудни моменти.

    Един от хората, които останаха след трудният ми период ми прати линка кам твоя блог… Оставам с впечатлението, че те чете редовно. Пращал ми е текста за Водолея.

    Наскоро си обясних много неща за приятелството. Когато бях „добре” и на „върха” всички ми бяха приятели.
    Когато „паднах” всички изпаднаха в паника. И се разбягаха. Нито бях заразна, нито с криминално досие. Просто имах нужда някой да „подаде ръка” с внимание, разбиране и кураж. С тежката задача се заеха 2-3. И ме вдигнаха на крака.
    Сега тръгвам отново нагоре. Тези приятели няма да ги оставя в миналото. Ще ги нося с мен в сърцето и ума. И няма да е празно. Дори да не ги виждам и чувам с години.

    Самотата е състояние на духа. Аз намерих начин да я запълня. Просто ги приех тези хора като част от мен самата. И в всеки един момент те са там. Знам какво биха ми отговорили на даден въпрос. Знам кога биха ме спряли. Знам какво ще ми кажат за да ме развеселят. Знам, че, когато мен ме боли и тях ги боли. Но не спирам да си задавам въпроса:
    Дали те знаят, че ги нося в себе си?

    Не бързам да си отговоря. Защото е напълно вероятно те да са изпълнени с частици от други хора. Ето така всички се вливаме в едно цяло.

    Четейки теб и докосвайки се до твоя вътрешен мир…
    И ти ставаш, част от тази верига.

    Та така Йовко ..
    Отнесено и неясно исках да ти кажа, че от днес имаш нов приятел. Без да подозираш как и защо? И без дори да си го искал.

    Поздрави
    Вера

Read Next

ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Всъщност, слабо известен факт е, че романът „По пътя“ е написан на 32-метрово руло телетипна хартия, прикрепено към пишещата машина на Керуак.

  2. Забравил си, че още дядо Вазов е описал нещо в „Под игото“:

    После подържа още малко свещта пред долапа, погледа и си пошушна с едно неуловимо изражение на лицето:
    – Лудите, лудите – те да са живи!

  3. Дали не трябва човек да го е страх не толкова от това какво съдържат отговорите на този въпрос, колкото от това, че може да ги научи?

  4. Мисля си, че ако знаеш отговорите си стигнал до края на пътя… Дъглас Адамас беше писал, че отговорът на Вечния въпрос е 42. Никой, обаче, не можеше да формулира Вечния въпрос :) Според Тери Пратчет /май/ ако някой успее да разгадае Вселената, на нейно място ще се появи друга, още по-шантава. Той допуска, че това вече се е случило :) Вечният въпрос за Том Робинс /“Бърни Кълвача“/ е Как да задържим любовта? Този въпрос ми звучи най-смислено, най-малкото защото отговорът би дал още много километри съпреживяване и зачерква точката от пунктуацията :)

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: