Поколения "Камбанки"

Когато Весела ми звънна през уикенда и каза „Каня те на премиера на филм, който направихме със сестрите ми за броени дни“, всъщност изобщо не предполагах това, което гледах преди малко… Дори не бях чувал за театралното студио „Камбана“ до днес, въпреки че усетих особена атмосфера сред публиката (която определено не беше случайна) още когато влетяхме с Хриси в залата на читалище „Славянска беседа“ на ръба на закъснението.

Всъщност филмът бе само част от историята. Поводът всички тези хора да са там в залата бе 25-годишнината на въпросното театрално студио, което се оказа свързано с имената на много хора от съвременния театър (и не само), които са започнали или са се заразили с искрата на това изкуство именно там и заради майката на Весела – покойната Снежина Казакова. Няколко поколения „камбанки“ разказваха спомените си по начин, който няма как да те остави равнодушен, няма как да не те трогне, няма как дори малко да не им завидиш, че са били част от цялата тази емоция… На излизане от залата, докато прегръщах и целувах уморената и неспала няколко дни Весела, си помислих, че всъщност това е аурата и легендата на хората на изкуството – да правят хората по-добри… Аз си тръгвах по-добър човек, отколкото бях влязъл…

Ако в последния работен ден на тази кратка седмица (23 май) случайно не сте на работа, можете да отидете в читалище „Славянска беседа“ – от 11 часа та чак до вечерта момчетата и момичетата от театрално студио „Камбана“ ще играят за всеки, който сподели с тях юбилея им. А филмът, който гледахме тази вечер ще се появи за свободен download в Интернет на сайта на студиото тези дни…