Пловдив ме подтиска напоследък. Категорично. Може би заради обстоятелствата…

Снощи до късно бях на гости на Стоян и Искра. Говорихме си за какво ли не. И беше много приятно. Но иначе през целия ден тичах насам-натам за да наваксам триседмичното си отсъствие от града. Позволих си за малко и да пазарувам. И добре, че беше за малко, защото като един типичен зает човек с отложени нужди трябваше да наваксам някои липси, което нанесе поредния сериозен удар по финансовото равновесие на портфейла ми. Смятах да си взема една-две по-неофициални ризи, защото консервативният ми имидж през последните десетина месеца ми втръсна окончателно. Май ще загърбя правилата в офиса – поне докато някой не се осмели да ми направи забележка. Вместо това обаче се сдобих с една черна спортна риза на Stratt и дънки Maggot, които напоследък харесвам – също черни. Покрай това научих, че Страти се е разделил със сестра си в бизнеса, а като познавам последната може и да нямам възможност скоро да си купувам тяхната марка. Едно време работих за нея като студент. Бродирах на автоматична машина надписчета Adidas, Nike и др. Така се правеха маркови дрехи в България по онова време, а и сега навярно. До първия ни конфликт, след който и показах (виртуално) една неприлична комбинация от три пръста и напуснах.

Всъщност като студент и гимназист, освен като програмист, работих какви ли не странни неща – като например застрахователен агент, а по едно време дори изрязвах рекламни надписи от фолио за една агенция.

Купих си и две стихосбирки – едната много мъничко джобно луксозно издание на Шели и Пол Сезан, което навярно ще подаря. Сдобих се и с новото издание на Егмонд „Пейзажната фотография“.

Иначе днес денят тръгна сиво… От сутринта сърцето ми бе някак свито. А вечерта баща ми направи поредния проблем – навярно отново нещо като мини-инсулт. За щастие бях съвсем наблизо до него и успях буквално да го хвана във въздуха. Кръвното му се оказа абсурдно високо. „Бърза помощ“ дойде бързо, но с присъщото си пренебрежение към възрастните хора можеше и въобще да не идва. На всичко отгоре се наложи да гоня лекаря с колата до Окръжна болница за да взема документа, който забрави да остави. За първи път в живота си карам толкова опасно. При едно изпреварване дори разбрах колко коварно нещо е мокрия паваж в комбинация с рязко натисната спирачка. За щастие веднага отпуснах педала и пързалянето не бе повече от секунда. И за късмет нямаше проблем…

И баща ми се посъвзе… Беше малкия дявол – и този път… Но почувствах толкова близо – буквално в ръцете си – онзи полъх от хлад, който се впива в живота с едничката цел да го отскубне…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Потресаващо :(
    Били са 2-та малки дявола – и за баща ти, и за мокрия паваж!
    От все сърце ти пожелавам да не те навестяват тези дяволии скоро… никога!

    Отговор

  2. Григор Гачев 7 декември 2004 в 13:29

    Като НЕ-лекар, при случаи на (микро)инсулти препоръчвам:

    1. Даваш моментално някакъв спешен нитропрепарат. Класиката е нитроглицерин. (По принцип е за сърце, но разширява и мозъчните съдове.)

    2. Даваш пирамем – голяма доза. От моя опит, дози до 12 грама (това е половин кутия капсули!) са напълно безопасни – за инсулт обаче десетина-дванайсет капсули или ще го овладеят, или и повече няма да могат. (Още по-добър вариант е, ако имаш ампула пирамем, и умееш да я инжектираш венозно – но и капсулите през уста вършат работа.)

    3. НЕ даваш лекарства за сваляне на кръвно, въпреки че обикновено ще е високо! Високо е, за да може да пробута кръв през стеснените мозъчни артерии до мозъка. Вместо това чакаш нитропрепаратът (който разширява мозъчните съдове) и пирамемът (който подобрява издръжливостта на мозъчните клетки) да свършат работа. Тогава кръвното само ще спадне.

    4. Слагаш човека на постоянен прием на пирамем. За възрастен мъж с нормално тегло и подобни проблеми бих препоръчал две капсули сутрин и две на обед. (Вечер не се пие, може да доведе до безсъние.)

    Отговор

  3. Благодаря, Григи! Някак си 50% от съветите ти бяха налучкани неволно… Но питам се трябва ли да разчитам на общата си култура в такива ситуации… Само преди няколко дни слушах по радиото как някакъв човек (май в София) израждал собственото си дете от собствената си жена на пода в хола, защото Бърза помощ не дошла или се забавила…

    Това в 21-ви век в една европейска столица…

    Някак си май не искам да остарявам тук – навярно е по-добре да разрешават на хората да се самоубиват като решат, че са се наживяли и преди стреса, системата и реформите да са ги превърнали в кретеноиден зеленчук…

    Отговор

  4. Уви, изглежда трябва да сме хакери и в медицината :(, и тогава когато става въпрос за животът на нас и на хората, които обичаме :( !

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *