Утрото днес беше дъждовно. Валя съвсем кротко и кратко, но за двете кратки пешеходни отсечки от хотела до метрото и от него до офиса малко се понамокрих. За сметка на това държа да отбележа, че най-накрая днес видях ослепително красива чехкиня. Направо като картинка от списание – на рецепцията в офиса. Значи трудно е, но все пак се срещат. След това обаче видях новото творение на Apple и чехкинята беше засенчена.

На няколко пъти хванах yovko.net почти да се slashdot-ва – pan вече бере душа – с кървави сълзи плаче за смяна машинката. Но подозирам, че и WordPress има някакви проблеми да вади големи текстове от MySQL-a при няколко паралелни заявки (поне този release, който използвам). Ще трябва да поогледам и конфигурацията на виртуалните web-ове като се върна в България. Но определно има някаква грижа.

Спамърите напоследък наистина са се изхитрили и снощи са ме изненадали в гръб с цели 4 успешни опита – само в опашката за модериране, разбира се. До обяд минаха още два, което ме накара да пусна най-накрая инсталирания предвидливо покрай новия blog Spaminator – просто го активирах с настройките по подразбиране. Плъгина работи на първо четене безотказно като директно и прецизно забърсва боклуците. Засега му пиша отличен. Ако няколко дни нямам забележки ще му спра и опцията да ми пише поща като хване нещо.

Между другото, Ив, следобед се появи един хм, как да го нарека… твой почитател или може би колекционер-ценител… който е пуснал коментар, съдържащ една единствена точка, заглавие “За Ив” и email адреса му (започващ с play_big_boy или нещо подобно), каквато явно е целта му – да стигне до теб. След това още три с призив „Обади се“. И понеже момъка много се е объркал, че има начин да разреша подобен коментар да мине, само да те информирам ако четеш това, че нямам как да ти го препратя лично. Както и че ако има и други като него просто ще заминават в кошчето или в spam-филтъра ми. Явно някои хора не четат какви са правилата за коментари и че дали коментарите им ще се появят е въпрос на еднолично решение.

Вечерта беше чудесна – топла и свежа. Прага е красива вечер, но нямам търпение да си тръгна. След малко си събирам багажа и утре щастливо напускам и този хотел. Дано следобед да се измъкна по-рано от офиса – не че има какво да правя на летището, но вече не ме свърта тук.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

7 коментара

  1. Наречи го мародер (нали това беше точната дума на български?) и го запрати в кошчето. Въобще не си струваше да отваряш дума…

    Отговор

  2. Хм, думата е точна в някакъв смисъл :) Браво на теб!

    Отговор

  3. Всъщност…

    Не съм слагала халката си повече. Дори говорих по телефона с него и след две седмици се очертава възможност да се видим наживо в Брюксел. Ще посетим адвокатите си. Решихме да се разделим. Спокойно и приятелски.

    Май ще се окаже по-лесно отколкото си мислех.

    Отговор

  4. Обмисли го, нали? Ако това не е някаква чисто емоционална реакция те поздравявам и ти стискам палци! Но добре помисли – нали знаеш – моите истини не са непременно твоите истини! И празнотата пак ще ти тежи – тя няма да изчезне…

    Отговор

  5. Не – не е женски импулс… И сърцето и разума ми са на това мнение. И не само моите. Благодаря за побутването! Много! Наистина! Готова съм да стискам зъби. Май… Ще разбера скоро.

    Иначе на теб и аз ти стискам палци ;) Благодаря ти още веднъж!

    Отговор

  6. „За всеки мародер си има модератор.“

    Стара народна поговорка

    Отговор

Ако искате да споделите нещо