Не помня кой, но някой беше казал…

Добър си, когато си в хармония със себе си, раздвоен си, когато си принуден да си в хармония с останалите.

Тази мисъл изгря в главата ми, размишлявайки за личните и професионалните си дела напоследък, допълнително провокиран от Ясен в две от неговите есета – това и това. В един коментар преди малко използвах думата мениджър-хакер и… ме напуши смях. А всъщност не е смешно. Никак…

Даже да извадим мениджърите пред скоби, някак с времето се е наслоило у мен, че хората сякаш биват два вида – процедурчици, които сляпо следват буквата на закона и практици, които гледат да се свърши работата. Аз винаги съм бил от втория вид и ми излиза пяна на устата, когато пред мен ми се изпречи някой, който ще развали сделка или ще счупи бизнеса, но няма да потърси решение извън слепите правила на процедурата. Не ме питайте как работя за процедурно-ориентирана компания! На всичко отгоре процедурчиците ги поощряват и награждават пред строя, а на тебе те навикват като сгазиш лука. Аз лично бих стрелял по процедурчиците с английска сол…

Скоро четох и анализите на Григор за хакерите и потребителите и те ме наведоха на подобни аналогии. Даже май ще напиша нещичко по темата и в моята рубрика в BusinessWeek…

P.S. Е, по какъв друг начин бих могъл да озаглавя подобен пост…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

14 коментара

  1. Малко уточнение бих ти предложила:

    Тези, които наричаш „процедурчици“, в огромната си част не са хора, милеещи за чистата процедура като такава, а й се посвещават като средство за кариерно развитие. Някои от тях сигурно имат талант да се развиват и без „процедурняа подпорка“, но не им стига кураж. А някои даже не знаят какво е „кураж“.

    Отговор

  2. Колко си прав, Йовко…

    А и това е сигурно една от причините за този пост също…

    Поздрави!

    PS # 1064 е много яко заглавие :)

    Отговор

  3. „Английска сол“… за заглавие за постинга.

    Колкото до омразата ти към процедурчиците, представи си светът на Интернет без стандарти и без RFC.

    Ако питаш мен, необходими са и 2-та типа хора.

    Отговор

  4. Примерът не е точен. RFC и стандартите са базирани на много умуване, практически опит и колективни усилия. Те имат за цел да обобщят някакъв натрупан опит и да го канализират. Корпоративните процедури понякога следват точно обратния вектор. Никой не казва, че процедурчиците трябва да изчезнат, но… нужното количество шамари по тях винаги е от полза.

    Ако искаш контра-пример – спомни си един бивш председател на едно сдружение… преди теб ;-) И докъде я докарахме с процедурите…

    Отговор

  5. Моето предложение е подобно на дончовото: За бюрократите – английска сол! :)

    Но преди да вадим пушката по горките хора, нека се запитаме защо съществуват толкова бюрократични процедури и хора, които да ги следват?

    Фундаменталният проблем на всяка група хора с някаква обща цел (примерно правенето на IT с цел печелене на пари) е как тези хора да координират работата помежду си. В среда на свободни взаимоотношения, ясна самоотговорност и ясни обратни връзки, каквато е примерно пазарната икономика, хората спонтанно се координират, изхождайки от своите лични стремления.

    Фирмата, от друга страна, е среда на взаимоотношения от семеен тип – по-малките трябва да слушат по-големите, в замяна на някакви поощрения. Тази уредба не идва от това, че е ефективна икономически (най-ефективната система е тази на свободните взаимоотношения), а защото първите фирми са били семейни предприятия и този модел е останал през вековете. В семейния модел на организиране по самосебе си няма нищо лошо. Той просто е непригоден за пораснали хора над 18г, които вече не са деца и могат да бъдат самостоятелни и изцяло отговорни за себе си. Налагането на родител/деца взаимоотношения между възрастни води само до фрустрации на работното място.

    Сигурно сте забелязали, че фирмите са силно централизирани, че има разбалансиране на понятието отговорност, и че това изисква значителна проекция на контрол/управление между хората. Какво представлява това „разбалансиране на отговорността“?

    Във фирмата се приема, че служителите (децата) не могат да отговарят за това тяхната работа да бъде печеливша и координирана, и затова трябва да бъдат наглеждани от мениджъри (родители). Т.е. служителите отдават част от отговорността върху себе си на мениджърите. Служителите обещават да слушат, а мениджърите да бъдат добри родители. Приемат се някакви правила за послушание, за бонбоните и играчките, за часовете за лягане и ставане. В по-големи семейства като IBM на Йовко, има множество нива родители/деца, затова там правилата (бюрокрацията) са най-сложни (и фрустриращи).

    И наистина, да бъдеш третиран като дете на 30г, или да се правиш на родител на някакви брадясали или оплешивели пораснали е ужасно изкривяване, което може да те изкара от нерви :)

    Решението?

    То е сравнително просто (макар да съм седнал да пиша книга по тази тема):

    Нека просто оставим семейните начала във фирмата и дадем възможност на хората свободно да сключват платени работни взаимоотношения помежду си. Система, която наподобява вътрешен пазар и интернет мрежата, където хората могат свободно да се свързват помежду си.

    Ползват ли се пазарната икономика или интернет мрежата от централизирана координация както фирмите? Не! И въпреки това те са най-успешните и бързо развищите се феномени на нашата човешка цивилизация.

    Такава ще бъде фирмата на 21 век – хибрид между пазарна икономика и Интернет.

    Отговор

  6. Не по темата: аз вярвам, че причината за „до къде я докарахме“ беше, че сегашния председател не си подаде оставката на времето, а повярва че ще има нормално ОС…

    Отговор

  7. Ето и едно интересно писание за поощряване на предприемачеството от Рос Мейфилд, който е подхванал бизнес с Уикисофтуер. Няколко цитата:

    Best Decision – To become an entrepreneur in the first place


    Biggest Mistake – Not taking bigger risks earlier

    Отговор

  8. Аз съм от тия, дето гледат да се свърши работата, но постепенно осъзнах, че трябват и процедури тук-там. Когато бизнес процесът е с повече творчество, процедурата трябва да е по-свободна. Примерно началните етапи на проектиране на някой продукт. Рамката на процеса трябва да дава свобода за маневриране. Когато нещата отиват към завършване, мисля че желязната процедура осигурява успеха. Например верификацията на конструкцията трябва да е по процедура. А после, в производството, съвсем пък не може без процедура.

    Аз съм програмист и поддържам много на брой неголеми по обем firmware проекти. Сам съм си написал процедурата. Докато пробвам варианти, променям, вървя напред-назад съм си дал свобода докрай. Но дойде ли ред за контрола на версиите (/svn/project/tags…. :) ), и записването на HEX файла в the production programmer, не допускам компромис.

    Така че, зависи от процедурите и от мярката. Когато не се залита в крайности, нещата вървят. Залогът само на процедурите води до първоначален подем и после стагнация; залогът само на „да се свърши работата“ води до бърза реакция отначало, а после до безредие, и скъп бизнес процес, поради това че той става неуправляем, а се реагира на събития.

    Отговор

  9. Може да не съм разбрал всички, но моят въпрос е да се търси кое е задаващото. Да, има място и за процедури, има и за практически подход. Но нагласата, с която се пристъпва, винаги е една. И тя проличава в резултата – който е самият процес на управление на ИТ.

    За мен поне вече (почти без опит съм, но все пак) е ясно, че практическата нагласа печели. „Best practices“ не са процедури, а само заръки, препоръки, готварска книга. Без запретване на ръкавите и без опитване на гозбата не става нищо. Както истинското готвене е без рецепта ползвана като метод, а само като опдсказка, нагласа, така трябва да е и с ИТ.

    Най-вече правилата не дават досега с хората – граденето на правилата върху практиката я дава, не обратното.

    Не че това е „дай да се свърши работата“ и да се работи за деня, без правила. А по-скоро правилата да са гъвкави и да не са основополагащи, да са функция от изследвания успешен работен процес. И да не се копират сляпо от съседен процес.

    Сега си мисля и друго – как би се вписала концепция за управленски анархизъм в ИТ. Разбиран като методологически анархизъм, като на Файерабенд – няма тотално правило, правило става това, което работи успешно в зададените рамки. Вътрешна конкурентна среда на ИТ управленски практики. (Не е много привлекателно така казано, но е интересно да се обмисли:)

    Отговор

  10. Feierabend??? Какъв е този Файерабенд? :)

    Отговор

  11. Едно множество от правила (процедури) представя модел на реалния свят (или най-вече някаква негова част). А реалният свят винаги е по-богат от някакъв [ограничен] негов модел.

    А като погледнем, тия неща са измислени още по времето на Римската империя – всички ние следваме Римското право. То е система от правила, на които се крепи обществото. Но и правилата се променят – винаги след като реалният живот на практика е наложил друго и то става правило.

    Отговор

  12. @Владимир Джувинов:

    Паул Файерабенд
    Paul Feyerabend

    Един философ, не сложих линк, понеже името е рядко и лесно се търси.

    Отговор

  13. 10x Ясене :)

    Фамилията може да е рядка (немско-еврейска), но „файерабенд“ е също така често срещана немска дума (Feierabend == „след работа“) и нямаш никакъв шанс да попаднеш на философа ако я въведеш в Google :)

    Отговор

  14. Николай Димитров 24 февруари 2007 в 1:21

    Четейки коментарите се сещам как преди две години се опитвах да убедя познат ИТ мениджър, че ITIL или пък ISO 17799 не могат да бъдат всьо-и-вся в управлението на ИТ във фирмите. Най-малкото защото косвено акцентират на „обслужващата“ функция на ИТ отделите и като че ли ги поставят в реактивна позиция спрямо мениджърите и служителите. Сиреч, ИТ-то трябва да предостави на бизнеса необходимите технологии и ниво на обслужване, като под „необходими“ често пъти се разбира това, което се е харесало на потребителите или пък умело им е пробутано от някой доставчик.

    Ако трябва да си говорим за референтни модели, то най-близо до идеята за управлението на ИТ във фирмите се намира COBIT рамката на ITGI (IT Governance Institute, http://www.itgi.org). Надявам се, че след скорошното откриване на софийския chapter на ISACA това типично мениджмънт ориентирано разбиране за ИТ ще набира все повече популярност у нас… Това едва ли ще реши проблемите с недооценяването на хората (ИТ специалистите, в частност), но поне може да накара бизнес мениджърите и ИТ мениджърите да „заговорят на един език“… надявам се. Което е едно добро начало, ако искаме да виждаме все повече смислени и практични подходи при внедряването и използването на информационните технологии.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо