Предколедно

Нали все пак трябва да отбележа поне един пост през този месец 😉 Шегувам се, но наистина е много лесно да излезеш от стила „блогър“… Изведнъж решаваш, че няма какво да кажеш – и то наистина се получава така. Вглеждаш се наоколо и виждаш, че какво толкова ако не си поредния, който ще мрънка за студеното време, политиката, новините, кризата… или ще се възторгва от нещо, което го е впечатлило наскоро…

Пак се шегувам… но не съвсем… Лично аз… за да пиша имам нужда от комфорт или от драма… а и двете липсват. Живеем в безвремие, в което почти няма никакво значение какво казваш, дали го казваш, дали не го премълчаваш, дали го мислиш наистина… дали мислиш изобщо… Защото всъщност кой те чува?… Истинските драми също са доста различни от тези, с които започват новинарските блокове…

Мълчанието не беше нарочно, но не бе и случайно… Не съм се отказал и да съм блогър… Имах нужда от мълчание – преди се е случвало за кратко, сега имах нужда да е дълго… С минута мълчание се почитат мъртвите хора, с месец мълчание несбъднатите мечти…

За новите се задава цяла Нова година…

21 мнения за “Предколедно”

  1. Вижда се с просто око, че сте от качествените хора. Винаги можете да кажете много повече от много повече пишещи и говорещи. Най-малкото – когато чуете или прочетете някоя от поредните глупости на хора с претенции без покритие – отбележете изявата им с подходящи на брой минуси – -1, -2, -3 и така, докато всички разберем, че никой не е безразличен към бруталното безхаберие в многоизмерното пространство на не лекото ни ежедневие…

  2. В блога писането е, когато не можеш да не напишеш. Идеята е, че „ако трябва да обясняваш казаното, няма много смисъл да обясняваш“.
    Има ли смисъл да кажеш нещо?
    Ами може би и този коментар няма смисъл – дали е така, ти ще кажеш. И в стискането на ръка няма голям смисъл, но е приятно някакси… може би, знам ли.
    Бъди здрав!

  3. „Знаеш ли как добре те разбирам :-)“ – точно това ми бяха думите но ядаш който не познавам ги е казал преди мене. Преди струва ми се една година си отиде баща ти. Тогава просто изчезна за 2-3 седмици от интернет пространството освен 2-3 реплики в по едно изречение. Мойте родителе са още живи, но една сватба вкара много драматизъм и негативни преживявания от които и сега, след 3 месеца не мога да се отърся от тях.

    Отделно от това живота си върви и не те пита дали си подготвен за следващата изненада!!! За повечето живота е безцелно съществуване, но за тези които са покрай мен има цел. И тогава идва намусеното лице от неизпълненине въжделения или от срутилите се переспективи…

  4. Много се зарадвах на статията ти, още щом я видях в четеца. И разпознах, че си ти. Не зная за какви мечти казваш и дали говориш за по-лични неща или за по-общите, дето навсякъде се шуми все повече и повече.

    За първото ти си знаеш единствено и най-добре, но за второто — добро лекарство е да не се четат прекалено много или прекалено отдалечени блогове. И да не се четат новинарски сайтове, да не се прекалява с телевизията и радиото. Радио — за музика. Още по-добре своя музика на плеър или профил в last.fm примерно.

    Иначе се влиза в някакъв водовъртеж на мисли и мнения… в който ако и ти се гмурнеш, след няколко дни седиш и се чудиш пред екрана „това аз ли го писах или го бях чул някъде“…

    Откъсването от шумотевицата на новините помага. Говоря изцяло от мое име и изцяло за мен, разбира се. Не са „съвети“ някакви. Просто ми е приятно да те чета.

  5. Не искам да човъркам в раната, но съжалявам за несбъднатите мечти. Искаше ми се изданието да го бъде, но доколкото разбрах, работата се е разсъхнала по решение на издателите. Не искам да жълтея, но можеш ли да дадеш малко инфо „от кухнята“ – какво не се получи? Само финансирането ли беше проблемът, или имаше и друго?

    И още нещо: какво е положението с блога на Идеалист? Ще продължи ли поне той да съществува, или и той отива при несбъднатите мечти?

  6. Владо, равносметките следват, но не мисля да ги комбинирам с депресия – груб реализъм е по-добрия катализатор на всяка равносметка 😉

    Аспарух, Идеалист е само една от несбъднатите мечти. Нямам информация от кухнята, понеже никога не съм бил там. Щях да бъда само гост-музикант. В блога има изявление на издателя

  7. Изглежда за все повече хора, тази година е годината на несбъднатите мечти.
    Относно Идеалист, въпреки че възлагах надежди за него, беше ясно, че искаха да направят лобистка медия, но така и не успяха.

  8. Аз пък си мислех, че искат на направят обратното на лобистките медии, каквито са всички останали (останаха ли изключения!?), но може би съм твърде наивен…

  9. Не знаех, че Гамизов има нещо общо с „Идеалист“, но лично аз някак си не мога да вържа тези две неща. Той може да е нещо друго, но не и идеалист.

  10. Идеалист трябваше да бъде медия, независима и от издателя си дори. Документите на проекта бяха публикувани и си струва да бъдат прегледани. А Идеалист е label – мисля, че твърде много се фокусира вниманието върху заглавието. Нима Time или The Economist или подобни се очаква да се ограничават до етимологията на заглавията си?…

    От Гамизов се очакваше да е издател, а не да е идеалист…

  11. Винаги Има смисъл да кажеш това, което се ражда в главата ти от пречупването на дори най-травиалните неща през призмата на собствения си мироглед. Винаги ще има хора, които искат или се нуждаят от гледната точка на другите около тях.
    Информацията, с която ни „хранят“ от телевизионния екран и вестниците в повечето случаи е не тази която се надяваме да чуем, а и всякаш е лишена от гледна точка. Да знам, че такава е задачата на медийте, но мен лично ме интересува повече, не какво е станало, а какъв е бил импактът върху света и хората в него.
    А що се отнася до несбъднатите мечти – има време за всичко. Пък и както е казано… стахувайте се от деня в който са ви се сбъднали всичи мечти /перефразирам/.

  12. Пиши, сигурна съм, че имаш какво да споделиш и без да ти е нужна драма или комфорт:) Достатъчно е човек да има динимичен живот, какъвто ти със сигурно имаш и материал за споделяне лесно се намира) И се радвай, че имаш време да пишеш, при мен е обратното – имам много за писане и малко време за което.
    Бловането е в името на случайната, но незабравима среща с интернет-пътешественика, който ще попадне на твоя блог и ще се провокирате взаимно по нов и креативен начин. В този смисъл – защо затваряш за коментар някои по-стари теми като тази за OpenFest, както и Hable con ela ? Могат да се дават още ценни коментари, да не говорим, че втората тема си е вечна и не можеш да знаеш никога, че си получил достатъчен по количество и качество feedback

    А що се отнася до несбъднатите мечти – не се притеснявай, понякога нещата се забавят, за да се развият по-добре по-късно

  13. christmas_cactus, новият WordPress има функция да затваря коментарите по теми по-стари от определен брой дни. Реших да опитам. За момента формата за коментари се затваря автоматично, когато постът е по-стар от два месеца. Не знам дали занапред ще го оставя така. Забелязах една огромна полза за момента – драстичен спад на руския коментарен спам, който обикновено се появява в стари постове.

    Реално хронологичния блог се оказва не особено добра система за подреждане на съдържанието, особено когато набъбне в няколкогодишни натрупвания и… във връзка с това имам някакви свои търсения за иновации 😉

Вашият коментар