/ Лично

Предколедно

Един мой стар приятел (който не съм виждал с години вече, защото се подвизава нейде из Канада) казваше по повод на Свети Валентин, че това било тъп празник, защото ако си влюбен може всеки ден да ти е празник, а ако не си, на подобен ден, само ще се чувстваш още по-зле и по-самотен.

Аз имам някакво подобно отношение към Коледа. Не знам, точно защо, но ми е сложно да се почувствам празнично на Коледа. ОК – готино е да не ходиш на работа, да има елха, подаръци, да си със семейството и най-близките, но всъщност това е един такъв много объркан празник в съзнанието ми. От една страна половината празничност е наслоена вторично – дядовците с червени дрехи (бяха Мразовци, когато бях малък, сега са Коледовци, а всъщност били Св. Николаевци), подаръците, които така е не разбрах коледни ли са или новогодишни… елхите са нещо хубаво, но ми е съвестно да убивам дръвче, а изкуствените… (са си изкуствени)… И метафорите… Ах, метафорите могат да ме подлудят – как на Коледа ставали чудеса, как хората били по-добри и по-малко нещастни. Да, бе…

В същия момент истинският български празник Бъдни вечер е толкова аскетичен и религиозно натоварен, че ми се отщява – постната трапеза определно не е асоциирана в съзнанието ми като празнично нещо – по-скоро се усещам като на помен, а не като на божие Рождество. Правилата и ритуалите също не пораждат в съзнанието ми празничност – определен брой ястия, всеизвестно точно кои…

В съзнанието ми празниците са нещо спонтано, необуздано и неклиширано. Рамката и шаблоните нямат място там. Поне аз така мисля. Те са емоционален изблик – или така ми се иска да бъде.

Май предпочитам Нова година – посрещането и е непретенциозно – можеш да си в къщи или на екскурзия, с приятели, на морето, каквото си поискаш. Единственият символ е, че (май) започваш начисто, затваряш едно колело и започваш ново, чакаш пролетта, след нея лятото, поредната отпуска… Което си е просто един непретенциозен поглед напред с нови надежди…

Не, че няма да празнувам Коледа по наложеното клише. Нямам как да избягам от него, а може би и не искам да съм чак такъв чешит, но всичко свързано с този еталон е нещо, което ме кара да просто да съпреживявам празника, а не да го изживея. И да се надявам някой ден да успея да изляза от клишето и да заложа на голата нелимитирана емоция… пък ако ще и да не съвпада хронологично с позицията на Коледата на календара…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Лично
Предколедно
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell