Нали все пак трябва да отбележа поне един пост през този месец ;-) Шегувам се, но наистина е много лесно да излезеш от стила „блогър“… Изведнъж решаваш, че няма какво да кажеш – и то наистина се получава така. Вглеждаш се наоколо и виждаш, че какво толкова ако не си поредния, който ще мрънка за студеното време, политиката, новините, кризата… или ще се възторгва от нещо, което го е впечатлило наскоро…

Пак се шегувам… но не съвсем… Лично аз… за да пиша имам нужда от комфорт или от драма… а и двете липсват. Живеем в безвремие, в което почти няма никакво значение какво казваш, дали го казваш, дали не го премълчаваш, дали го мислиш наистина… дали мислиш изобщо… Защото всъщност кой те чува?… Истинските драми също са доста различни от тези, с които започват новинарските блокове…

Мълчанието не беше нарочно, но не бе и случайно… Не съм се отказал и да съм блогър… Имах нужда от мълчание – преди се е случвало за кратко, сега имах нужда да е дълго… С минута мълчание се почитат мъртвите хора, с месец мълчание несбъднатите мечти…

За новите се задава цяла Нова година…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

21 коментара

  1. Понякога имаме нужда от пауза – за да помислим, или просто така…

    Все пак, искам да кажа – welcome back!! :-)

    Отговор

  2. Няма смисъл да пишеш само заради писането, съгласна съм :)

    Отговор

  3. Постът имаше друга идея под повърхността ;-)

    Отговор

  4. Вижда се с просто око, че сте от качествените хора. Винаги можете да кажете много повече от много повече пишещи и говорещи. Най-малкото – когато чуете или прочетете някоя от поредните глупости на хора с претенции без покритие – отбележете изявата им с подходящи на брой минуси – -1, -2, -3 и така, докато всички разберем, че никой не е безразличен към бруталното безхаберие в многоизмерното пространство на не лекото ни ежедневие…

    Отговор

  5. В блога писането е, когато не можеш да не напишеш. Идеята е, че „ако трябва да обясняваш казаното, няма много смисъл да обясняваш“.
    Има ли смисъл да кажеш нещо?
    Ами може би и този коментар няма смисъл – дали е така, ти ще кажеш. И в стискането на ръка няма голям смисъл, но е приятно някакси… може би, знам ли.
    Бъди здрав!

    Отговор

  6. Знаеш ли как добре те разбирам :-)

    Отговор

  7. „Знаеш ли как добре те разбирам :-)“ – точно това ми бяха думите но ядаш който не познавам ги е казал преди мене. Преди струва ми се една година си отиде баща ти. Тогава просто изчезна за 2-3 седмици от интернет пространството освен 2-3 реплики в по едно изречение. Мойте родителе са още живи, но една сватба вкара много драматизъм и негативни преживявания от които и сега, след 3 месеца не мога да се отърся от тях.

    Отделно от това живота си върви и не те пита дали си подготвен за следващата изненада!!! За повечето живота е безцелно съществуване, но за тези които са покрай мен има цел. И тогава идва намусеното лице от неизпълненине въжделения или от срутилите се переспективи…

    Отговор

  8. Адашка ти е Алекс ;-) Иначе баща ми… минаха цели три години… Какво относително нещо е времето…

    Отговор

  9. Много се зарадвах на статията ти, още щом я видях в четеца. И разпознах, че си ти. Не зная за какви мечти казваш и дали говориш за по-лични неща или за по-общите, дето навсякъде се шуми все повече и повече.

    За първото ти си знаеш единствено и най-добре, но за второто — добро лекарство е да не се четат прекалено много или прекалено отдалечени блогове. И да не се четат новинарски сайтове, да не се прекалява с телевизията и радиото. Радио — за музика. Още по-добре своя музика на плеър или профил в last.fm примерно.

    Иначе се влиза в някакъв водовъртеж на мисли и мнения… в който ако и ти се гмурнеш, след няколко дни седиш и се чудиш пред екрана „това аз ли го писах или го бях чул някъде“…

    Откъсването от шумотевицата на новините помага. Говоря изцяло от мое име и изцяло за мен, разбира се. Не са „съвети“ някакви. Просто ми е приятно да те чета.

    Отговор

  10. Благодаря!… Към всичко по-горе влиза и затваряне на акаунти в мрежи като Facebook и подобни ;-)

    Отговор

  11. От този пост лъха предколедна и предновогодишна депресия на равносметката :)

    Стига обаче толкова коментар, навън е слънчево време и пътеката на глигана ме чака :)))

    Отговор

  12. Не искам да човъркам в раната, но съжалявам за несбъднатите мечти. Искаше ми се изданието да го бъде, но доколкото разбрах, работата се е разсъхнала по решение на издателите. Не искам да жълтея, но можеш ли да дадеш малко инфо „от кухнята“ – какво не се получи? Само финансирането ли беше проблемът, или имаше и друго?

    И още нещо: какво е положението с блога на Идеалист? Ще продължи ли поне той да съществува, или и той отива при несбъднатите мечти?

    Отговор

  13. Владо, равносметките следват, но не мисля да ги комбинирам с депресия – груб реализъм е по-добрия катализатор на всяка равносметка ;-)

    Аспарух, Идеалист е само една от несбъднатите мечти. Нямам информация от кухнята, понеже никога не съм бил там. Щях да бъда само гост-музикант. В блога има изявление на издателя

    Отговор

  14. Прочетох изявлението на сайта на Идеалист.

    Може би вече отминава времето, когато добрите дела трябва да бъдат усилие и саможертва.

    Отговор

  15. Изглежда за все повече хора, тази година е годината на несбъднатите мечти.
    Относно Идеалист, въпреки че възлагах надежди за него, беше ясно, че искаха да направят лобистка медия, но така и не успяха.

    Отговор

  16. Аз пък си мислех, че искат на направят обратното на лобистките медии, каквито са всички останали (останаха ли изключения!?), но може би съм твърде наивен…

    Отговор

  17. Явор Атанасов 28 декември 2008 в 23:51

    Не знаех, че Гамизов има нещо общо с „Идеалист“, но лично аз някак си не мога да вържа тези две неща. Той може да е нещо друго, но не и идеалист.

    Отговор

  18. Идеалист трябваше да бъде медия, независима и от издателя си дори. Документите на проекта бяха публикувани и си струва да бъдат прегледани. А Идеалист е label – мисля, че твърде много се фокусира вниманието върху заглавието. Нима Time или The Economist или подобни се очаква да се ограничават до етимологията на заглавията си?…

    От Гамизов се очакваше да е издател, а не да е идеалист…

    Отговор

  19. Винаги Има смисъл да кажеш това, което се ражда в главата ти от пречупването на дори най-травиалните неща през призмата на собствения си мироглед. Винаги ще има хора, които искат или се нуждаят от гледната точка на другите около тях.
    Информацията, с която ни „хранят“ от телевизионния екран и вестниците в повечето случаи е не тази която се надяваме да чуем, а и всякаш е лишена от гледна точка. Да знам, че такава е задачата на медийте, но мен лично ме интересува повече, не какво е станало, а какъв е бил импактът върху света и хората в него.
    А що се отнася до несбъднатите мечти – има време за всичко. Пък и както е казано… стахувайте се от деня в който са ви се сбъднали всичи мечти /перефразирам/.

    Отговор

  20. Пиши, сигурна съм, че имаш какво да споделиш и без да ти е нужна драма или комфорт:) Достатъчно е човек да има динимичен живот, какъвто ти със сигурно имаш и материал за споделяне лесно се намира) И се радвай, че имаш време да пишеш, при мен е обратното – имам много за писане и малко време за което.
    Бловането е в името на случайната, но незабравима среща с интернет-пътешественика, който ще попадне на твоя блог и ще се провокирате взаимно по нов и креативен начин. В този смисъл – защо затваряш за коментар някои по-стари теми като тази за OpenFest, както и Hable con ela ? Могат да се дават още ценни коментари, да не говорим, че втората тема си е вечна и не можеш да знаеш никога, че си получил достатъчен по количество и качество feedback

    А що се отнася до несбъднатите мечти – не се притеснявай, понякога нещата се забавят, за да се развият по-добре по-късно

    Отговор

  21. christmas_cactus, новият WordPress има функция да затваря коментарите по теми по-стари от определен брой дни. Реших да опитам. За момента формата за коментари се затваря автоматично, когато постът е по-стар от два месеца. Не знам дали занапред ще го оставя така. Забелязах една огромна полза за момента – драстичен спад на руския коментарен спам, който обикновено се появява в стари постове.

    Реално хронологичния блог се оказва не особено добра система за подреждане на съдържанието, особено когато набъбне в няколкогодишни натрупвания и… във връзка с това имам някакви свои търсения за иновации ;-)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо

Един мой стар приятел (който не съм виждал с години вече, защото се подвизава нейде из Канада) казваше по повод на Свети Валентин, че това било тъп празник, защото ако си влюбен може всеки ден да ти е празник, а ако не си, на подобен ден, само ще се чувстваш още по-зле и по-самотен.

Аз имам някакво подобно отношение към Коледа. Не знам, точно защо, но ми е сложно да се почувствам празнично на Коледа. ОК – готино е да не ходиш на работа, да има елха, подаръци, да си със семейството и най-близките, но всъщност това е един такъв много объркан празник в съзнанието ми. От една страна половината празничност е наслоена вторично – дядовците с червени дрехи (бяха Мразовци, когато бях малък, сега са Коледовци, а всъщност били Св. Николаевци), подаръците, които така е не разбрах коледни ли са или новогодишни… елхите са нещо хубаво, но ми е съвестно да убивам дръвче, а изкуствените… (са си изкуствени)… И метафорите… Ах, метафорите могат да ме подлудят – как на Коледа ставали чудеса, как хората били по-добри и по-малко нещастни. Да, бе…

В същия момент истинският български празник Бъдни вечер е толкова аскетичен и религиозно натоварен, че ми се отщява – постната трапеза определно не е асоциирана в съзнанието ми като празнично нещо – по-скоро се усещам като на помен, а не като на божие Рождество. Правилата и ритуалите също не пораждат в съзнанието ми празничност – определен брой ястия, всеизвестно точно кои…

В съзнанието ми празниците са нещо спонтано, необуздано и неклиширано. Рамката и шаблоните нямат място там. Поне аз така мисля. Те са емоционален изблик – или така ми се иска да бъде.

Май предпочитам Нова година – посрещането и е непретенциозно – можеш да си в къщи или на екскурзия, с приятели, на морето, каквото си поискаш. Единственият символ е, че (май) започваш начисто, затваряш едно колело и започваш ново, чакаш пролетта, след нея лятото, поредната отпуска… Което си е просто един непретенциозен поглед напред с нови надежди…

Не, че няма да празнувам Коледа по наложеното клише. Нямам как да избягам от него, а може би и не искам да съм чак такъв чешит, но всичко свързано с този еталон е нещо, което ме кара да просто да съпреживявам празника, а не да го изживея. И да се надявам някой ден да успея да изляза от клишето и да заложа на голата нелимитирана емоция… пък ако ще и да не съвпада хронологично с позицията на Коледата на календара…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

12 коментара

  1. Без да засягам някой „вярващ в коледата“, наистина това е много объркан празник. Комплексиран някак. В днешни дни не е здраво нито да кажеш, че вярваш в „чудесата“ на коледата, нито че това било рождеството на Иисус (защото всеки знае, че Христос не се е родил през зимата, всичко това е направено за приближение към езическите празници, които навремето са нямали изкореняване и е трябвало да бъдат… завладяни), нито пък че някакъв си дядо с червен кожух и бяла брада (разбирай рекламното лице на Кока-Кола от миналия век) носи подаръци…
    Разбира се, ако се остане във вярата, всичко е наред – празнува се Рождество Христово от позиция на вярата. Но колко от всички нас всъщност са там?… Истина ти казвам, това е един от най-комплексираните и объркани празници. Даже Великден е по-добре, той поне не е бил изместван в друг сезон…
    Важното е да ни е приятно, да сме щастливи и да сме с хора, които са ни някак близки. Всичко друго е PR и реклама и просто може да си запуши ушите човек за тях :) Весели празници, Йовко, весела почивка – ако не се съберем дотогава за стрийт-фото!

    Отговор

  2. Поради объркващите смени на догмите в българското минало предполагам, че Коледа е позагубила от значението си у нас. Да не говорим на колко хора им е по сърце да празнуват. Но нашата държава се движи напред и всичко това ще се промени когато започнем да виждаме повече хора с усмивка по улицата.

    За упадъка на нашата Коледа съдя по разказите на баба ми за нейното детство и по атмосферата, която цари по това време в западния край на нашия континент. Тези от вас пътували до Западна европа тези дни сигурно са усетили какво е усещането за Коледа у нас и там.

    Най-хубавата Коледа съм изживявал по време на моите студентски години в Англия. Въпреки студентския бюджет не ни липсваше нищо, празникът ни беше весел, задушевен и супер интернационален! За голямата печена пуйка се погрижи нашият женски ангел Чармиен. Имахме си дори предрешен Дядо Коледа за раздаването на подаръците :)

    Истинска наслада за сетивата пък беше попадането ми на коледния базар във френското градче Метц преди две години. Представете си малки секси сергийки, наредени по тесните улички на стария град и отрупани със всевъзможни лакомства. А около тях се носи сладко ухание на прясно изпечени сладкишчета, кафе, греяно вино и ароматни пръчици. За звуков фон сложете глъчката на леко подпийнали и развеселени французи. Истински екстаз ~:P

    В заключние само ще кажа, че празникът е такъв какъвто си го направим.

    Отговор

  3. Коледа и като цяло месец декември за мене си има и предимства – адски много концерти, представления, мероприятия. Чак се чудя на кое по-напред да отида.

    Иначе Нова година е по-добре, наистина. Особено за тези като мен, които си празнуват и рожденните дни на 31-декември :-)

    Отговор

  4. Да бе, той „българино“ пости през по-голямата част от годината (не толкова, че хич не яде месо, колкото че яде някакви рога и копита под формата на салам), сега пък и на Бъдни вечер… :)

    Колкото до „чудесата“ и благотворителните акции по празниците – да, изкуствени, нагласени са, само за PR-а на политици и бизнесмени, ама по-добре така, отколкото съвсем без тях…

    Въобще мисля, че днешните активно работещи млади хора са достатъчно заети, че да се тормозят да разсъждават дали празникът е объркан, с каква символика е натоварен и какво отношение трябва да имаме към него, какви традиции да спазваме… Ами е просто време за почивка, което трябва да се ползва по най-приятния за всеки човек начин.

    Весели празници! :)

    Отговор

  5. Тия дет забраняваха преди 20 години да се ходи на църква сега се първи там с дебелите си задници – ебахти празника.

    Отговор

  6. На ‘Коледа’ празнуваме на раждането на Исус Христос (превъплащение на Бог от плът и кръв сред хората)
    ТОЧКА.
    От това по-голям празник – ‘здраве му кажи’.
    (няма да коментирам от къде идва името ‘коледа’)

    Който не е религиозен сигурно не намира особен смисъл или празничност в събирането и постните ястия. Според мен, ако не друго, ние българите сме исторически ‘натоварени’ да почитаме християнството. Смятам, че не е уместно да коментирате рождество Христово по този начин, все едно става дума за 8ми декември и прочее подобни незначителни дати, на които хората ‘празнуват’.

    Отговор

  7. Това, което винаги ме е дразнило във всяка религия е, че тя слага ТОЧКА там, където аз бих продължил да тълкувам и разсъждавам, поне с многоточие… А кои дати да напълним със съдържание е личен избор на всеки от нас.

    Отговор

  8. Йовко, а защо си написал Рождество с голямо „Р“? Май разбрах защо божие е с малко „б“…

    Отговор

  9. Емо, вероятно по същата причина, заради която пиша Коледа с главна буква, Бъдни вечер или Освбождението – защото е специален ден – празничен – и така пише, че трябва да правя в правописния речник. А божие е определение, което нищо освен допълнително втъкан смисъл не ме принуждава да пиша с главна буква. И понеже не влагам никакъв допълнителен смисъл…

    Отговор

  10. Тълкуването е готина работа, само дето не е толкова просто в Православието. Проблемът е, че колкото хора има – толкова и тълкувания.

    За това аз се въздържам да си тълкувам религията както ми скимне (практика на протестантите).

    А при положение, че не влагаш смисъл в Рождеството на Исус, не виждам защо си направил тази тема за коледа. Може би имаш предвид празника за настъпването на новата година (въпреки, че си написал ‘Предколедно’) ?

    В смисъл че.. това е все едно самотен човек да се чуди, защо не усеща празничното настроение на св.Валентин – ама точно същото е ;)

    Поздрави,
    Петрунов

    Отговор

  11. Хич не обичам Коледа. Всъщност ненавиждам гадното, студено, кишаво време и скофтено настроение което то навява; особено в комбинация с коледната украса и противните коледни песни нещо хич не си вървят :)
    Ако Коледа беше през лятото щеше да е истински хубав празник!

    Отговор

  12. Веско, в моят мироглед тълкуванията ми са изначално право – много-много преди дефинициите на коя да е религия… Иначе правя теми за всяко нещо, за което реша, без да се съобразявам с каквото и да е… Това е идеята на съществуването на този сайт… Както и на света, Интернет и различията между хората…

    За всяко нещо има няколко безброя гледни точки и нищо не може да прави изключение…
    Да живеят различията… Ето още нещо за размисъл около Коледа: http://www.borissov.it/blog/?p=146

    Отговор

Ако искате да споделите нещо