В бизнес-центъра на Виваком в подлеза на метростация Сердика в София работи едно скромно момче. Казва се Веселин Александров. Обслужва клиенти и го умее добре, за разлика от много други негови колеги, включително такива, които са ангажирани с корпоративни клиенти и които много скоро ще станат „герои“ на един мой трагикомичен диптих, озаглавен „Поуки и изводи от две раздели с Виваком“, и които през последните месеци успяваха единствено да обтягат нервите ми, както и тези на мои колеги с обяснения как от тях нищо не зависи. Но за тях друг път, понеже не заслужават да цапат и този текст.

Та това момче не просто може да обслужва клиенти, той може да преподава как се прави – особено когато компанията зад гърба му е направила всичко възможно да вбеси клиентите си до степен да са готови да стрелят на месо. Прави го въпреки незначителността на силите си – с тиха въздишка заради абсурдността на ситуациите, в които се оказва поставен. По най-естествения начин – влизайки в обувките на клиента, проявявайки човещина и съчувствие, което неговите колеги, ментори и началници очевидно са забравили. И накрая каза едно обикновено „Извинявай!“, което тежи много повече от целия претенциозен бранд зад него.

На мястото на Telenor и Mobiltel бих изпратил веднага някого в подлеза на метрото – да го намери и да го открадне за служител, защото Виваком определено не го заслужават!

Написано от Йовко Ламбрев

IT и Интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Ако искате да споделите нещо