Преди предварителните избори

Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско”, друго пък – „десничарско”. И да си призная – все ми е едно. – Вацлав Хавел

Преди две години реших да споделя свои политически размишления в блога си. Те са валидни и до днес, защото продължавам да вярвам, че България има нужда от нова политическа генерация в целия спектър на ляво–дясното. И за малките деца е ясно, че БСП е все по-ретрограден динозавър, който си е присвоил левия спектър, но с нищо не заслужава да се олицетворява с него. Центърът и дясното също са обсебени от политически вампири като ДПС и ГЕРБ, а етикетите им служат единствено за маска, с която да заблуждават електората си (и безкритичните водещи на сутрешни блокове).

Напоследък беснея след всяко повторение на мантрата за обединение на „дясното“, защото не се изисква особен интелект, за да бъде осъзнато, че това е още от същото. Обединение с кого? И кое „дясно“? Нима точно безпринципните обединения не доведоха до това десетилетно циклене на място? И историческите компромиси с хора с „плаващ“ морал. Химнът за това лелеяно обединение може да звучи добре единствено в главите на тези, търсещи уютно пенсиониране в политическото блато или подмяна на една олигархия с друга. Само че това ще е провал на поредно поколение от вече безкрайния преход и е равносилно на нищо по-малко от национално предателство.

България има нужда от обединение на хората, които мислят в перспектива. С поглед в бъдещето. На хората с идеи. И ще е чудесно, ако оставим изтърканите заклинания в миналото, заедно с приносителите им.

България има нужда от смяна на поколението в политиката и обществения живот. И да ме прощават тези, родените преди 1970 година, но те вече направиха своите грешки. И някои от тях не бяха нито малки, нито простими. Време е да подкрепят някой 40 или дори 30-годишен кандидат.

През тази година предстоят поне две предизборни кампании – през пролетта за Европейски парламент и през есента за нови общински съветници и кметове. Ако няма междувременно и извънредни парламентарни избори. В рамките на една година България може да получи изцяло нова политическа перспектива. И тя може да е позитивна, с хоризонт за развитие и положителна промяна, ако не позволим на скелетите (отляво и отдясно) и политвампирите да подменят отново дневния ред, да унижават институциите и да разкъсват тъканта на гражданското общество.

В момента тече кампания за предварителни избори в „Да, България!“. Тя ще определи кандидатите на движението, които ще бъдат включени в общата листа на „Демократична България“ за Европейския парламент през май. Номинирани са чудесни хора, много от които млади, разумни, образовани, с идеи, които заслужават шанс и подкрепа. Голяма част са без опит в политиката, но с репутация и професионализъм в своята среда, достойни за уважение в много по-голяма степен от този в света на днешната политика. Момчета и момичета, които могат да бъдат носители на промяна.

Дори да не сте членове или симпатизанти на „Да, България!“, можете да гласувате на тези предварителни избори. Всичко, което е нужно, е предварително да се регистрирате преди 4 февруари 2019 г. Самото гласуване ще бъде електронно чрез мобилното приложение на движението (или пък по пощата, ако предпочитате).

Приканвам ви да го направите! Така ще подкрепите модела, в който кандидатите не се спускат от ръководството на организациите, а се определят в преки избори от всички. Ще участвате и в първите свободни електронни (макар и предварителни) избори в България. Можете да гласувате за повече от един кандидат – има значение реда, в който ще ги подредите.

В унисон със своя призив аз възнамерявам да подкрепя няколко млади хора, които познавам и чиито идеи за бъдещето споделям. Това са Владимир Джувинов (№15 в интегралната бюлетина) – колега, пловдивчанин, чиято номинация лично подкрепих заради амбицията му за електронно управление, компетенциите му в сферата на сигурността и Интернет, които стават все по-необходимо базово знание за всеки евродепутат; Мария Спирова (№2) заради доброто познаване на функционирането на европейските институции, активизма ѝ в защита на гласоподавателите зад граница и равенството на жените, както и журналистическата ѝ чувствителност към несправедливостите; и Емил А. Георгиев (№6) заради компетентността му по темите за авторските права и патентите в днешния дигитален свят, както и заради разбиранията му за значимостта на малкия и средния бизнес и идеите му за облекчаване на бюрокрацията пред съществуването му.

Изборът е труден, защото това вероятно е една от най-стойностните листи, които съм виждал досега на избори в България. Със сигурност бих могъл да подкрепя с открито сърце и още хора от списъка, но за себе си съм решил, че в крайна сметка трябва да направя своя извадка. Това е моята. Вашата може да е напълно различна, но… въпреки това – ГЛАСУВАЙТЕ!