Приказки от 1001 нощ
В петък вечерта кротко си бях седнал на кафе с Павката Калинов и изслушвах вдъхновяващата му идея за изнасяне към Индонезия, когато телефона ми иззвъня. Мишинев възрадвано ми предложи да съм пътувал с него и Гриша Спасов за Пловдив. Аз обаче и идея си нямах да пътувам този уикенд натам заради планирания ни семинар (ex-OpenIntegra и current-FSDL). Не ми се видя разумно само да преспя в Пловдив и да се връщам на сутринта обратно. Пет минути по-късно обаче телефона ми пак звънна и предложението на Стоян вече еволюира до: „А ако дойдем с Гришата да пием по една бира с вас с Павката ще пътуваш ли с нас до Пловдив?“. Какво да правиш… Склоних. Малко по-късно Гришата и Мишинев се появиха в подлеза на НДК. Оказа се, че и тримата сме му бивши дипломанти (Гриша Спасов е моят/нашият преподавател по Асемблер и Компютърни мрежи в Техническия университет). Двамата със Стоян ходили на среща в Министерството на транспорта и съобщенията.
После прекосихме набързо магистралата и се видяхме за по едно среднощно питие и с Искра в Пловдив. Сутринта малко след 9:00 обратно потеглихме за София – е този път без Гришата. Семинарът беше чудесен, само съжалявах за пролетното време навън – страхотно беше за разходки – разбира не без приятна компания…. Снощи направихме и поредната хакерска бирена раздумка в „Петте кьошета“.
Днес Здравко настояваше усилено да ни прочете една приказка от 1001 нощ – била приказка само за събрание на Управителен съвет 😉 Бяхме само аз, той и Стоян. А след това уверено продължи с лекция за UML и Zope.
Преди малко се прибрах в къщи… Не ми се прибираше никак… Не бях писал тук от сряда и се позамислих за нещата около себе си, зяпайки ниско под тавана в пространството над спрелия телевизор. Не съм сигурен дали днес или утре е първа пролет, а вчера видях и щъркел на края на магистралата на входа на София. Трябва да си сваля мартениците от ръката, защото пролетта май вече дойде. Остава и да я почувствам…
Коментари ()